Външен дълг на България: Ръст от 20.2% на годишна база

Брутният външен дълг на България, включващ както публичния, така и частния сектор, отбелязва значителен ръст, сочи най-новата информация, публикувана от Българската народна банка (БНБ). Според предварителните данни, към края на август тази година, задълженията достигат 53,605 милиарда евро, което представлява увеличение от 20,2% на годишна база.

Наблюдавайки тенденцията в дългосрочен план, се вижда ясно динамиката на дълга. За сравнение, към края на август предходната година, брутният външен дълг е бил значително по-нисък, възлизайки на 44,590 милиарда евро. Това означава, че за годината дългът се е увеличил с внушителните 9,015 милиарда евро.

Текущият размер на брутния външен дълг се равнява на 47,7% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Тази цифра подчертава значителното увеличение спрямо отчетените 42,6% от БВП към края на същия период на предходната година.

Анализът на структурата на дълга разкрива интересни детайли. Към края на август 2025 г., краткосрочните задължения възлизат на 8,700 милиарда евро. Това представлява 16,2% от общия брутен дълг и 7,7% от БВП. В сравнение с август 2024 г., когато тези задължения са били 8,197 милиарда евро, увеличението е значително - 503,3 милиона евро, което представлява ръст от 6,1%.

Дългосрочните задължения формират по-голямата част от външния дълг. Към края на август 2025 г., те възлизат на 44,905 милиарда евро, което представлява 83,8% от брутния дълг и 40% от БВП. Впечатляващо е увеличението на тези дългосрочни задължения, което достига 8,512 милиарда евро, или 23,4% спрямо края на август 2024 г. Тогава те са били в размер на 36,393 милиарда евро.

Още една важна подробност от анализа е, че към края на август 2025 г., 36,058 милиарда евро от брутните външни задължения, или 67,3%, са с остатъчен матуритет над една година.

Важен аспект от тази финансова картина е валутната структура на дълга. 80% от брутните външни задължения са деноминирани в евро. Година по-рано този дял е бил 79,5%.

Разглеждайки отделните сектори, можем да видим как се разпределя дългът. Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" към края на август 2025 г. е 17,686 милиарда евро, което представлява 15,8% от БВП. Значително е увеличението на този дълг в сравнение с края на август 2024 г., когато той е бил 10,241 милиарда евро. Ръстът от 7,444 милиарда евро, или 72,7%, подчертава значимостта на промяната. Този сектор има най-голям дял в структурата на външния дълг – 33% към края на август 2025 г., спрямо 23% година по-рано.

Външните задължения на Централната банка са 1,939 милиарда евро, или 1,7% от БВП. Те отбелязват минимален ръст от 18 милиона евро, или 0,9%, в сравнение с 1,921 милиарда евро година по-рано.

Външните задължения на сектор "Други парично-финансови институции" (банки и фондове на паричния пазар) са 7,612 милиарда евро, или 6,8% от БВП. В сравнение с предходната година, дългът в този сектор се е увеличил с 1,132 милиарда евро, или 17,5%, от 6,480 милиарда евро.

Външните задължения на "Други сектори" възлизат на 13,595 милиарда евро, или 12,1% от БВП. Ръстът им е 849,1 милиона евро, или 6,7%, спрямо 12,746 милиарда евро от предходната година.

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,772 милиарда евро, или 11,4% от БВП, към края на август 2025 г. То е с 429,3 милиона евро, или 3,3% по-малко спрямо 13,201 милиарда евро от края на август 2024 г.