Унгария напълно спря единствената си атомна електроцентрала в неделя – за първи път през 44-годишната й история. Рекордно ниският воден дебит на река Дунав лиши централата от възможността да охлажда реакторите си, на фона на задълбочаваща се енергийна криза в Централна Европа.

Министър-председателят Петер Мадяр съобщи за спирането в социалните мрежи, предупреждавайки, че страната предстои да преживее "най-критичните пет дни", тъй като в следващите дни се очаква температурите да надхвърлят 40°C. АЕЦ "Пакш" с мощност 2 гигавата, която осигурява около 40 процента от електропроизводството в Унгария, работеше на едва малко над 10 процента от капацитета си, преди последният реактор да бъде спрян.

Централата, разположена на около 120 километра южно от Будапеща, използва вода от Дунав за охлаждане на четирите си реактора от съветската епоха. Продължителните засушавания и горещините от май насам доведоха до безпрецедентно ниски нива на реката – в Будапеща водата спадна до 23 сантиметра, значително под предишния рекорд от 33 сантиметра, регистриран през 2018 година. В района на Пакш нивото падна под критичната граница от минус 134 сантиметра, при която централата е задължена да спре напълно работа, а прогнозите сочат по-нататъшен спад до минус 144 сантиметра.

"Електрическата мрежа, комуналните услуги и всички ние ще бъдем подложени на огромен натиск", заяви Мадяр във видеообръщение. Той предупреди, че централата може да остане неактивна в продължение на седмици, позовавайки се на историческите данни – Дунав обикновено достига годишния си минимум през август или septemвриy, а реакторите се нуждаят от около седмица за повторно пускане след възстановяване на водния обем.

Правителството въведе серия от извънредни мерки за справяне с недостига. Железопътните товарни превози ще бъдат временно ограничени в пиковите часове от понеделник, държавните служители преминават на дистанционна работа три дни седмично, а декоративното осветление на държавните сгради е изключено. Големи промишлени консуматори, сред които Samsung SDI, SK On Hungary и Audi Hungaria, доброволно се ангажираха да намалят потреблението си с между 400 и 500 мегавата.

Мадяр заяви, че в неделя правителството ще реши дали от понеделник да бъдат въведени задължителни ограничения върху електропотреблението за големите компании, като домакинствата ще останат "последни в списъка на ограниченията". По оценка на заместник-председателя на партия "Тиса" Марк Раднай, кризата може да струва на Унгария между 100 и 200 милиарда форинта (между 315 и 630 милиона долара) под формата на увеличени разходи за внос на електроенергия.

Ситуацията не е изолирана случка. В петък Румъния обяви извънредно положение в енергийния сектор след спад в производството на собствената си атомна централа "Черна вода", а над 100 унгарски градове и села вече са подложени на ограничения за ползване на вода. Министър-председателят на Словакия Роберт Фицо предложи съдействие, определяйки положението като "безпрецедентна енергийна криза".

Мадяр, който встъпи в длъжност преди по-малко от четири месеца след убедителна победа над Виктор Орбан на изборите, определи кризата отчасти като резултат от дългогодишно занемаряване на инфраструктурата през 16-годишното управление на Орбан – включително забавената модернизация на охладителната система на централата и отдавна затормозеното разширение на проекта "Пакш II". "Наследихме крехка, скъпоструваща и уязвима система", заяви той. "Сега трябва едновременно да я поддържаме, да я защитаваме и да я преустройваме из основи."