Трагедия в Слънчев бряг: Съдебната система на изкуствено дишане, докато мозъкът на жертвата умира?

21 август 2025 г. Бургас. Мозъчната смърт на 35-годишна жена, блъсната от АТВ в Слънчев бряг, поставя под съмнение цялата ни съдебна система. Докато медиите съобщават за състоянието на жертвата, която се поддържа изкуствено, обществото е оставено с тревожните въпроси: Какво се случва с правосъдието? Защо един млад живот е на път да бъде отнет, а извършителят е под домашен арест?

Разследването ни потапя в една шокираща реалност, която е по-страшна от филм. На 14 август 2025 г. 18-годишен младеж, управляващ АТВ, причинява тежък инцидент. Той помита семейство с деца, които са на почивка. В резултат на този инцидент, 35-годишната майка изпада в критично състояние. Според последните данни, мозъкът ѝ е отказал да функционира, а сърцето ѝ е поддържано изкуствено. В същото време, нейният 4-годишен син също е в критично състояние.

Тази трагедия не е само инцидент, а огледало на недостатъците в правосъдието. Близките на пострадалите публично изразиха своето възмущение от решението на съда да наложи домашен арест на извършителя. Техният гняв е оправдан. Какво послание изпраща съдебната система, когато едно престъпление с толкова тежки последици, застрашаващо живота на майка и дете, не води до ефективно задържане на виновника? Дали съдебната система не е тази, която е на изкуствено дишане, докато обществото губи вяра в нейната справедливост?

Всички големи новинарски издания съобщават за състоянието на жената, но никой не задава най-важния въпрос: Как може да се позволи подобна несправедливост? Докато близките се борят за живота на своите любими хора, съдебната система изглежда бездейства, защитавайки извършителя, вместо жертвите. Този случай не е изолиран инцидент, а симптом на по-дълбок проблем. Трябва ли да чакаме следващата трагедия, за да се вземат адекватни мерки? Какво е по-важно: правата на извършителя или животът на невинните жертви?

Докато състоянието на майката остава критично и животът ѝ се поддържа от машини, ние, като общество, трябва да се запитаме: Готови ли сме да платим цената на тази безпомощност? Готови ли сме да позволим на беззаконието да властва, докато съдебната система се разпада пред очите ни? За съжаление, отговорите не са утешителни. За да се промени нещо, е нужно гражданско общество, което да изисква справедливост. Защото, както казваме, „справедливостта е като слънцето – не може да се скрие зад облаците за дълго“. Но в този случай, облаците изглежда са много дебели.