Световният ден на дивата природа и Европейският закон за климата: опазване на здравето, природата и бъдещето

На 3 март се отбелязва Световният ден на дивата природа, обявен от Общото събрание на ООН през 2013 г. по повод подписването на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). Темата тази година е посветена на лечебни и ароматни растения: опазване на здравето, наследството и поминъка, се посочва на официалния сайт на инициативата.

В контекста на необходимостта от по-добра защита на дивата природа и опазването на здравето на хората, включващо съхранение на растения и поминък, седи и темата за Европейския закон за климата, който превръща в правно обвързваща цел ангажимента на Европейския зелен пакт за постигне на климатична неутралност до 2050 г., като въвежда междинна цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г., се посочва на сайта на Европейската комисия.

Намаляване на емисиите, инвестиции в чисти технологии и опазване на околната среда са част от приоритетите. Законът създава рамка за дългосрочно планиране на климатичните политики, въвежда механизми за наблюдение и отчетност и изисква всички европейски и национални политики да бъдат съгласувани с целта за климатична неутралност.

На 24 юни 2021 г. Европейският парламент (ЕП) одобрява Европейския закон за климата с 442 гласа „за“, 203 „против“ и 51 „въздържал се“. По-късно законът е приет и от Съвета на ЕС и обнародван в Официалния вестник на ЕС, се посочва на сайта на ЕП. 

Действия на местна почва

В края на 2025 г. Европейският парламент и Съветът постигнаха и политическо споразумение за обвързваща междинна цел за намаление на нетните парникови газове с 90% до 2040 г., като част от дългосрочния преход към климатична неутралност, казаха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в отговор на БТА относно ангажиментите на страната ни по Европейския закон за климата.

В рамките на тази регулаторна рамка МОСВ изпълнява координираща и контролна функция по отношение на националните политики за декарбонизация и климатична адаптация. Министерството участва активно в разработването и прилагането на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата, Дългосрочната стратегия за нисковъглеродно развитие и механизмите за отчетност, заявиха още от екоминистерството.

Необходимост от гъвкавост

Европейският закон за климата не предписва конкретни политики или мерки, което позволява гъвкавост на държавите членки и взема предвид регулаторната рамка за постигане на целта за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., коментира за БТА Пламен Пеев, експерт по право и политики на околната среда и климата във фондация „БлуЛинк“, част от „Коалиция за климата“. Според него е необходима повече конкретика при изпълнението на заложените цели на страната ни. По думите на Пеев трябва по-голямата ангажираност на научната и експертна общност по пътя към климатична неутралност. Експертът обръща внимание и на ролята на националното законодателство, като посочва, че ефективното прилагане на Европейския закон за климата зависи от това доколко националните рамки създават условия за дългосрочно планиране, прозрачност и обществено участие в климатичните политики.

България в международния климатичен диалог

Като част от целите на ЕС за постигане на климатична неутралност, България участва в международния диалог по темата. Страната ни беше представена и на последното издание на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (КОП) в Бразилия през 2025 г. Там бе обсъден напредъкът по изпълнението на Парижкото споразумение и препоръките за последващи действия. България продължава да проследява международните тенденции в областта на климатичните политики и да черпи опит от глобалния диалог по темата. От МОСВ тогава казаха за БТА, че участието на страната ни на КОП допълва прилагането на Европейския закон за климата на национално ниво и ангажиментите на България в рамките на общата климатична политика на ЕС.

Темата за Европейския закон за климата е в обхвата на изпълнявания от БТА проект за прилагането на европейското законодателство в България. Повече информация може да бъде намерена в рубриката на БТА „ЕС право БГ“.