Сребърен амулет с името на Христос, намерен в гроб на юноша в некропола на римската колония Деултум при село Дебелт, между Бургас и Средец, е най-ранното споменаване на Христос по българските земи. Датира от втората половина на II или началото на III век след Христа.

Той е и първата поява на знака на кръста у нас и най-ранното археологическо доказателство за християни тук.

Това е правоъгълно листче от тънко сребърно фолио, в което буквите са издраскани с остър инструмент. Било е навито на тръбичка и сложено в калъфче от плат или кожа, носено като висулка на шията или скрито в дрехите. Археолозите го откриха встрани от черепа и смятат, че вероятно е поставено там при погребението.

В началото се виждаха само части от няколко букви. Целият текст се прочете, след като листчето беше внимателно разгънато. Надписът е на старогръцки и гласи „Гавриил, Михаил, Пазител – Христос“. Имената са по редове, но за Христос мястото не е стигнало и последната буква е дописана под него.

Еврейските, християнските и езическите магически текстове често призовават архангели, обикновено четирима, понякога повече. На амулета от Деултум са само двама, Гавриил и Михаил, които заедно с „Пазител“ и Христос пак правят четири имена. Те са архангелите от Новия завет. В Евангелието на Лука Гавриил е вестителят на раждането на Йоан Кръстител и на Исус, а според Посланието на Юда и Откровението на Йоан Михаил е първият воин срещу Дявола.

Думата „Пазител“ (ΦΥΛΑΞ) се отнася за Христос, но показва и службата на амулета: да пази този, който го носи. Буквата Х в името на Христос е завъртяна на 45 градуса и така става кръст, какъвто се среща в някои много ранни християнски надписи. Според археолозите кръстът и изборът на точно двамата архангели показват категорично, че амулетът е бил на християнска общност.

Датировката те смятат за сигурна, защото се опира на няколко независими признака. Някои букви имат форма, характерна единствено за II и началото на III век. Най-късната възможна дата е първата четвърт на III век, защото след нея некрополът не е ползван. Главата на покойника не е към запад, както при по-късните християни, а текстът по особеностите си отговаря на време, когато християнството е съвсем млада религия. Ранната дата се подкрепя и от изписването +ΡЄICTOC, с ЄI вместо I. В гроба няма други предмети, което отговаря на правилото на ранните християни да не слагат дарове при мъртвите.

Ранните християни не показваха вярата си в публични надписи. Използваха птици, риби или безобидни думи като „Бог“ и „Господ“, с които и езичниците назоваваха своите божества. Досега единственият ранен пример у нас за споменаване на Божия Син беше надгробен надпис от Пловдив (Филипопол) от първата четвърт на III век. В него името Иисус е предадено с шифъра 888, вероятно известен само на християните. В скрития амулет от Деултум името Христос е изписано открито, без кодове.

Ранната история на християнството по нашите земи е слабо позната. Много сведения от християнската литература за апостолски времена и местни мъченици са легендарни или анахронични и са създадени след официализирането на християнството, за да докажат древни корени на местните общности. Света Севастиана например е представена като ученичка на апостол Павел, загинала при император Домициан (81–96 г.), но е свързана с Марцианопол, днешна Девня, основан едва през II век.

Най-ранното надеждно писмено сведение за християни у нас е за епископа на Деултум и е от края на II век, приблизително от времето на амулета. Според „Църковната история“ на Евсевий Кесарийски антиохийският патриарх Серапион се е противопоставил на монтанистката ерес, появила се няколко десетилетия по-рано. Писмото му срещу нея, от началото на 90-те години на II век, е стигнало до църквите в Мала Азия и по Черноморието. За по-голяма тежест Серапион е помолил и други църковни водачи да го подпишат. Сред тях е „епископът на Дебелт, римска колония в Тракия“, който по-рано се е противопоставял на монтанизма заедно със Сотас от Анхиало, днешно Поморие, вероятно епископ там. Първият епископ на Деултум може да е започнал служба още през 70-те години на II век.

Затова находката не е изненада за археолозите. Деултум е първото селище по нашите земи със сигурно засвидетелствани християнска общност и епископ. Спорът между християнски течения в града през последната четвърт на II век доказва, че общността е била голяма и развита, а археологическите данни за разцвета на християнството тук са многобройни.

В изданията епископът е записан като Елий Публий Юлий, а в ръкописите и в античните сирийски и латински преводи има варианти: Аврелий вместо Елий и Юлиан вместо Юлий. Трите имена показват, че като жител на колонията той е бил римски гражданин, вероятно потомък на ветеран, получил гражданство и заселен в Деултум при император Хадриан, чието пълно име е Публий Елий Хадриан. Имената на следващите епископи на града не са известни, а за двама епископи на Деултум, участвали в църковни събори, има сведения от V век.