Пощенският пазар в България е събрал около 507 млн. евро (992 млн. лв.) приходи през 2025 г. Това е с 4,5% повече отпреди година, показва годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Парламентарната комисия по транспорт и съобщения прие доклада, който представи председателят на КРС Иван Димитров.

Ръстът идва от куриерските пратки, които растат заедно с онлайн търговията. Класическите писма и паричните преводи губят дял.

Операторите са обработили 239 млн. пратки, с 9,4% повече от 2024 г. Към 31 декември 2025 г. регистрираните оператори са 218, но реално са работили 87.

Най-бърз е ръстът при куриерските пратки до 1 кг: 76,8 млн., със 72% повече за година. Те са над половината от писмовния сегмент, който общо е 143,9 млн. пратки, с ръст от 24,1%.

Втора в сегмента е хибридната поща с 45,4 млн. пратки, но тя намалява с 8,4%. Според доклада администрацията и бизнесът все повече минават към цифрови документи. Само 13% от писмовните пратки са традиционни писма.

Куриерските пратки от 1 до 32 кг са 73,5 млн. и броят им е пряко свързан с електронната търговия, според доклада. По приходи на първо място са колетите, следват писмата и паричните преводи. Приходите от пощенски парични преводи са леко по-малко и възлизат на 10,53 млн. евро (20,6 млн. лв.). Докладът го свързва с променените навици на хората при плащанията.

Универсалната пощенска услуга има все по-малък дял от пазара. Тя е от общ икономически интерес, а „Български пощи“ я предоставя по закон и осигурява покритие в цялата страна. Колетите в нея са спаднали до 0,7 млн., с 31,1% по-малко.

Вътрешните пратки в универсалната услуга са намалели от 17,1 млн. на 16,7 млн., или с около 2,3%. Приходите от тях обаче са нараснали от 9,87 млн. евро (19,3 млн. лв.) на 11,61 млн. евро (22,7 млн. лв.), с около 17,8%. При писмата „Български пощи“ държи 99,4% от приходите от универсалната услуга.

Според КРС нетните разходи на дружеството за услугата през 2024 г. са несправедлива финансова тежест за него. В такъв случай загубите могат да бъдат покрити от държавния бюджет. Докладът приема, че компенсацията е необходима и не води до свръхкомпенсация, защото не надвишава установените нетни разходи.

Разработката на регистър на пощенските кодове е продължила и през 2025 г. Сегашният четирицифрен код се запазва, а към него всеки адресируем обект ще получи уникален идентификатор. Системата ще ползват пощенските оператори, държавната администрация, бизнесът и гражданите.

По думите на Димитров регистърът е минал предвидените етапи на тестване и е на обществено обсъждане. От него се очаква да направи адресите по-точни, а доставките по-лесни.

След обсъждането и разглеждането на становищата КРС ще приеме системата окончателно. Наредбата за нея трябва да бъде приета от Министерския съвет.