Преосмисляне на съдебната система за ЛГБТИК+ права в България

Необходимо е преосмисляне на практиките в българската съдебна система, особено в Конституционния съд, за да се гарантират равноправие на гражданите на България с тези в други европейски страни. Това становище изрази Теодор Славев, програмен директор в Българския институт за правни инициативи, в интервю за БТА.

Славев е модератор на международна конференция, посветена на правата на ЛГБТИК+ хората в Европа. Събитието се провежда днес във Френския институт в столицата. Участниците се събират в обстановка на засилен интерес към проблемите на правата на човека в България и Европа.

Форумът е от съществено значение, тъй като предоставя международен поглед върху ситуацията и анализира българския контекст в контекста на стандартите за върховенство на закона, човешките права и положението на ЛГБТИК+ хората в България, подчерта Славев. По думите му, ситуацията се влошава, като се има предвид нормативната рамка и практиките на съдилищата и Конституционния съд, които не съответстват на решенията на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Очевидно е нарастващото напрежение, което се усеща в коридорите на Института.

Не става въпрос за налагане на пропаганда или идеологизация на деца или други хора, а за решаване на конкретни проблеми на хора, които са реална част от ежедневието, каза Славев. Той посочи като пример въпросите, свързани със здравеопазването на хората в еднополови двойки, включително и техните деца, наследяване и социална защита. Чуват се шепоти на одобрение от страна на присъстващите, които явно намират тези въпроси за належащи.

Един от важните аспекти, които се обсъждат на днешния форум, е връзката между обществените нагласи, свързани с приемането на определени права, и нормативната рамка, която непрекъснато се променя, отбеляза Славев. В Европа ситуацията е разнородна - има страни като Латвия, където съдебната власт е по-напредничава в гарантирането на правата на ЛГБТИК+ хората, преди обществото да ги е възприело напълно или да са налице някакви опасения по този въпрос, докато в други страни напредъкът е по-бавен, коментира анализаторът.

Той акцентира върху категоричната позиция на Европейската комисия, Съда на ЕС и Европейския съд по правата на човека, че държава не може да отнема права, гарантирани в друга държава, когато става въпрос за хора с различна сексуална ориентация. "Това, което ние трябва да направим, е да спазваме приложимото европейско право," заяви Теодор Славев. Според него, обаче, това не се случва предимно заради политическия дискурс в България. Според политолога, подобен език на омразата, подобни сценарии и стратегии за разделение на обществото, за създаване на изкуствени врагове и за нагнетяване на омраза към различните, са част от мрежа на външно влияние, които целят дестабилизиране на европейските общества. Чува се напрегната тишина, докато тези думи обикалят залата. България, подчерта Славев, е уязвима към такива влияния, които се използват не само у нас, но и в САЩ и други западни държави. Разликата, обаче, е, че там институциите и гражданското общество са по-подготвени да отговорят на подобни атаки.

Славев допълни, че определени политически сили в страната експлоатират общественото напрежение, като го нагнетяват с цел придобиване на политически дивиденти. "Но това е много краткосрочна стратегия, която в дългосрочен план води до още по-голямо недоверие, включително и към партиите, които насърчават езика на омразата," каза Славев.