Според доклад на Фискалния съвет държавата е платила 3,80 млрд. евро през 2025 г. по четирите основни плащания, свързани с експертни решения за увреждане, а през 2021 г. сумата е била 1,60 млрд. евро. За 2026 г. тя се оценява на 4,48 млрд. евро, или 3,44 % от БВП.

Анализът е за периода 2021–2029 г. и включва пенсиите за инвалидност, личната помощ, месечната финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания и помощите за деца с трайни увреждания. През 2025 г. пенсиите съставляват около 68 % от сбора, личната помощ – 17 %, месечната подкрепа – 12 %, а помощите за деца – 3 %. Сумите са преди консолидация, а реалният ръст е 1,82 пъти.

Решенията на ТЕЛК в страната са се увеличили от около 64 хил. през 2021 г. до 271 117 през 2025 г. Само спрямо 2024 г. ръстът е 11 %.

Новите решения са най-вече в групите до 50 % и от 50 до 70 %, а делът на решенията над 90 % спадна до 22,2 %. В абсолютно изражение най-много са нараснали в Кърджали, Русе и Пазарджик, като в Кърджали са с 9175 повече. В София, Пловдив и други области рязък скок има през 2022 и 2023 г.

За четири години личната помощ е нараснала 4,5 пъти, а пенсиите за инвалидност – 2,3 пъти. Те вече са 21 % от всички разходи за пенсии, а преди това са били 15,6 %.

Фискалният съвет обяснява ръста с повече получатели, по-високи средни плащания и автоматични увеличения. Пенсиите следват швейцарското правило, месечната подкрепа е обвързана с линията на бедност, а часовата ставка за личната помощ – с минималната работна заплата. Личната помощ обхваща около 1,3 % от населението, много повече, отколкото в системи с по-точно насочена помощ като шведската. По европейската статистика за социална защита разходите по функция „Инвалидност“ в България през 2024 г. са 2,22 % от БВП при средно 1,91 % за ЕС-27, а от 2019 г. насам растат най-бързо в целия съюз.

Авторите на доклада посочват, че оценката на увреждането у нас е само медицинска и не отчита как човек се справя в ежедневието и в работата. Едно решение отключва няколко плащания, голяма част от решенията са пожизнени, малко хора излизат от системата, а връзката с пазара на труда е слаба. Като рискове съветът изброява плащанията без бюджетен таван, автоматичните увеличения, които изпреварват растежа на БВП, натрупването на пожизнени решения и различната практика на отделните комисии.

Според съвета парите трябва да стигат по-точно до хората с реални нужди, без да се ограничава достъпът до подкрепа. Той препоръчва да се изяснят разликите между регионите. Контролът върху решенията и върху реалното предоставяне на услугите трябва да се затегне, а разходите да се отчитат по един и същ начин. Всяка промяна да се оценява по общия ѝ ефект върху бюджета. Той предлага оценката да започне да отчита как човек се справя в ежедневието, първо като пилотен опит. Предлага и да се въведе бюджетен ориентир, който да се следи. Данните за решенията – колко са общо и колко влизат и излизат от системата – да се публикуват редовно.

До 2029 г. сборът на четирите плащания ще стане 5,73 млрд. евро при ограничителен сценарий, 6,20 млрд. евро при инерционен и 6,75 млрд. евро при висок, или между 3,58 и 4,22 % от БВП.