„Прогресивна България“ (ПБ) ще предложи по-ниски допълнителни такси по бързите кредити и по-строг контрол над кредиторите в новия закон за потребителския кредит, каза Константин Проданов от партията на брифинг в парламента. Предложенията ще постъпят след първото и преди второто четене на законопроекта. Вижте първоначалната ни публикация: „Прогресивна България“ внася законопроект срещу злоупотреби с бързи кредити.

Материалът продължава нашата публикация от 10 септември за законопроекта на ПБ срещу злоупотреби с бързи кредити. Тогава Здравко Марков заяви, че вратичките в закона трябва да се затворят с по-високи изисквания към капитала на фирмите и пълно ограничаване на франчайз модела.

Сегашният таван остава, но се променя начинът, по който оскъпяването се формира в отделните периоди на кредита. За кредити до две минимални работни заплати общите разходи за първия месец няма да надхвърлят 20% от отпуснатата сума. В следващите периоди таванът ще се вдига стъпка по стъпка, докато стигне сегашния лимит от пет пъти законната лихва. Заем от 1000 евро ще оскъпява с най-много 200 евро през първия месец.

Според Проданов целта е да се затворят вратичките, през които кредиторите заобикалят таваните чрез различни такси.

Фирмите ще трябва да проверяват реално кредитоспособността на всеки, който кандидатства. Договор, сключен без оценка или с формална такава, ще се счита за нищожен, а длъжникът ще връща единствено главницата, без лихви и наказателни неустойки. Да следи за спазването на изискването ще трябва Комисията за защита на потребителите (КЗП). „Разбира се, те не могат да обследват всеки един договор на всеки един кредитор, но това става първо по сигнал“, каза Проданов. Проверка ще има и когато длъжник в затруднение потърси правата си в съда и се установи, че оценка не е правена, допълни той.

КЗП ще получава от съдилищата влезлите в сила решения по нищожни договори и клаузи, неравноправни условия и нелоялни практики. Комисията ще води публичен регистър на неравноправните клаузи и ще го ползва при следващи проверки. При системни нарушения, тоест три или повече, КЗП ще уведомява БНБ и ще иска дружеството да бъде заличено от регистъра на финансовите институции.

Законът ще урежда изрично кога кредитът може да стане предсрочно изискуем, както и че лихвата за забава не може да е по-висока от законната лихва за просрочени задължения.

ПБ предлага и забрана на франчайз модела при фирмите за бързи кредити, за да се ограничат неформалните оператори, които отпускат заеми или посредничат без ефективен контрол. Хора, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, няма да могат да заемат длъжности в дружества, които отпускат, обработват или събират задължения по такива кредити. Събирачите на дългове няма да могат да безпокоят длъжниците между 20:00 и 8:00 ч.

Нов кредит няма да може да се отпуска 24 часа след загуба на пари от хазарт. Дружествата ще получат достъп до регистъра на хазартно уязвимите лица към НАП. Според председателя на Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия Стефан Белчев (ПБ) вписването няма да е автоматичен отказ, а допълнителен рисков фактор при оценката на кредитоспособността.

Небанковите финансови институции ще загубят достъп до чувствителни лични данни през системата RegiX. Гражданите сами ще подават данни за доходите си чрез безплатна електронна услуга на НАП, с електронен подпис или персонален идентификационен код.

Здравко Марков от ПБ каза, че партията е в тежка битка, но фирмите за бързи кредити повече няма да „дерат кожата“ на българите.

На брифинга Проданов коментира и сигнала на ГЕРБ до Европейската комисия за извънредния одит на Агенция „Пътна инфраструктура“, който Народното събрание възложи на Сметната палата. Според него трябва да се изчакат резултатите от одита, тогава ще стане ясно „кой крив и кой прав“.