Народното събрание се връща днес към редовните пленарни заседания след 10 дни пауза заради президентските избори, показва проектът за програма. Седмицата започва с опозиционни законопроекти и проекти за решения.

През паузата парламентът не успя да събере кворум на три извънредни заседания, на 13, 21 и 28 октомври. При парламентарните избори през април депутатите не са имали изборна ваканция.

Първи в програмата е Законът за българския език на „Възраждане“, който Костадин Костадинов и група депутати внасят за първо четене. Според вносителите разпоредби за задължително ползване на българския има в над 100 закона, но няма единна уредба, координация и ясна отговорност при неизпълнение.

Според законопроекта книжовният български ще е задължителен в образованието, държавната и общинската администрация, медиите и електронната комуникация. Към Министерския съвет се създава Консултативен съвет за българския език, който ще координира институциите, ще подпомага опазването и развитието на езика и ще докладва всяка година за езиковата среда. Съветът ще е само експертно-консултативен, без нова администрация и без контролни правомощия. Частната и неофициалната употреба на други езици не се засяга.

ГЕРБ-СДС предлагат проект за решение за спешни мерки, които временно да намалят и ограничат цените на горивата. Целта е по-малък инфлационен натиск и по-ниски крайни цени за хората и фирмите.

Финансовият министър трябва да поиска от Европейската комисия разрешение България временно да прилага акцизи под минимума за ЕС, а също и становище за намаляване на ДДС за горивата от 20 на 9%. Министерският съвет да представи анализ и законодателни предложения за временен таван на цените на основните горива при извънредно високи международни цени.

В парламентарната комисия имаше резерви за финансовия ефект. Според представени становища по-ниските данъци може да увеличат бюджетния дефицит. Като алтернатива там е предложен данък върху свръхпечалбите в петролния сектор.

„Прогресивна България“ напомниха, че за уязвимите хора вече има мерки за 330 млн. евро, а новите предложения може да струват на бюджета между 400 и 500 млн. евро.

„Демократична България“ внасят за първо четене промени в Закона за здравното осигуряване, подготвени от Божидар Божанов и група депутати. Целта е по-малко корупция и злоупотреби: източване на бюджета на НЗОК, фиктивни хоспитализации, неефективно използване на болнични легла и неправомерни разходи за лекарства.

Преди да подпише договор за определени медицински дейности, НЗОК ще сверява автоматично в регистъра на заетостта дали болницата има нужните трудови договори и специалисти. НАП, Агенция „Митници“, системите за верификация на лекарствата и касата ще обменят данни, за да се проследяват лекарствата и да се откриват двойно отчитане и повторно отпускане на вече използвани лекарства.

Всеки месец НЗОК ще публикува отворени данни за плащанията към договорните си партньори, включително по конкретни медицински дейности и лекарства. Проектът предвижда и максимална цена, която касата плаща за лекарства, и за такива за редки заболявания, които не се продават на българския пазар.

В комисиите, които избират директори на държавни и общински болници, ще влизат задължително съсловните организации на лекарите, фармацевтите и специалистите по здравни грижи, както и пациентските организации.