Парламентът прие на първо четене еднократен данък от 33% върху свръхпечалбата на банки, застрахователи, търговци с храни, телекоми, обменни бюра и фирми за бързи кредити. Очакваният ефект за бюджета е 800 млн. евро.

Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане Министерският съвет внесе на 5 ноември, ден след като ги одобри на заседанието си в сряда миналата седмица. Във вторник пакетът мина през бюджетната комисия на извънредно заседание.

Предишното развитие: Бюджетната комисия обсъжда данък свръхпечалба от 33% и ваучери до 200 евро

„За“ гласуваха 127 депутати, всички от „Прогресивна България“ (ПБ). Срещу законопроекта застанаха 75 народни представители от пет групи: 18 от „Демократична България“ (ДБ), 19 от ГЕРБ-СДС, 15 от ДПС, 12 от „Продължаваме промяната“ (ПП) и 11 от „Възраждане“. Въздържали се нямаше.

Търговците с храни плащат данъка, ако нетните им приходи от продажби за 2026 г. са поне 5 млн. евро. Предвидено е и преотстъпване на 30% от данъка, когато средствата отиват за инвестиции или за формиране на резерви.

Работодателите ще могат да дават ваучери за храна до 200 евро на месец вместо досегашните 102,26 евро. Данъчните дълготрайни материални и нематериални активи ще се признават от 1000 евро нагоре, докато досега границата беше 357,90 евро (700 лв.). Срокът за пренасяне на данъчни загуби се удвоява, от 5 на 10 години, като се приспадат до 70% от положителния данъчен финансов резултат.

По-бързо данъчно амортизиране се предвижда за технологии за изкуствен интелект, за високопроизводителна компютърна техника и за сървъри. Нов е и режимът за разходите в натура, когато собствени, наети или предоставени активи се използват за лични нужди. Според вносителите така личното потребление, осигурено чрез фирмата, ще се облага по-справедливо и последователно.

Депутатите отхвърлиха предложението на ДБ за нулева ставка за печалба, която се влага отново в машини, производствено оборудване и апаратура. Отпадна и идеята на служебния кабинет за данъчни облекчения при дарения за спорта. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова каза, че министерството не подкрепя нито едното, нито другото. Според нея текстът на служебния кабинет не е достатъчно обоснован, не показва ясно ефекта върху бюджета и не помага за целите, заложени в него. Предложението на ДБ пък е постоянна мярка за всички фирми, без условия, свързани с конкретни цели, обясни тя.

Константин Проданов от ПБ защити данъка като временна мярка, която да стабилизира финансите догодина при свръхдефицит. Според Проданов такъв данък е налаган в страни от ЕС без спад на чуждите инвестиции и на инвестиционната активност. Извънредното обстоятелство според него е влизането на България в еврозоната и лихвената политика на ЕЦБ, а данъкът облага печалба отвъд нормалното.

Владислав Панев от ДБ заяви, че проблемът на бюджета са разходите, а не приходите, и че законопроектът води към риск от рецесия. Мартин Димитров от ДБ каза, че управляващите искат да облагат „всичко, което мърда и всичко, което не мърда“. Според него фирмите губят стимул да свалят цените.

Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС смята, че бюджетът става средство за държавни харчове, а не за растеж. Той нарече неблагоразумно постоянни разходи да се покриват с еднократни приходи.

Асен Василев от ПП посочи, че държавните инвестиции се свиват с 4 млрд. евро, а финансовото министерство очаква частните фирми да вложат 3 млрд. евро повече. Ако това не стане, следва рецесия, предупреди той. Василев смята данъка за грешка, която ще навреди повече, отколкото ще донесат 800-те милиона, и настоя, ако все пак се въведе, да включва и енергетиката.

Айтен Сабри от ДПС заяви, че тежестта ще падне върху потребителите чрез по-високи цени и ще вдигне инфлацията. Цончо Ганев от „Възраждане“ нарече закона поредно вдигане на данъци. Съпартиецът му Димо Дренчев попита защо оръжейната индустрия да не плаща свръхпечалба заради войната.

Следва гласуване на законопроекта на второ четене.