Новите осигурителни прагове променят нетните доходи през 2026 г.

От 1 август 2026 г. в България действат нови осигурителни прагове, които влияят върху нетните възнаграждения, разходите за работодателите и задълженията на самоосигуряващите се лица. Максималният месечен осигурителен доход е увеличен на 2300 евро, а минималният за самоосигуряващите се достига 620,20 евро.

Промените са въведени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. Преди 1 август максималният осигурителен доход беше 2111,64 евро, а минималният за самоосигуряващите се – 550,66 евро.

Как се формира нетната заплата

При стандартен трудов договор от брутното възнаграждение първо се удържат личните осигурителни вноски. След това се начислява 10% данък върху дохода след приспадането на дължимите лични осигуровки.

Нетният доход зависи от конкретната осигурителна категория, вида труд, данъчни облекчения, допълнителни възнаграждения и други индивидуални обстоятелства. Затова всяко изчисление е ориентировъчно.

При брутна месечна заплата от 1500 евро нетната сума е приблизително около 1164 евро. При брутно възнаграждение от 2500 евро служителят би получил ориентировъчно около 1985 евро нето, а при 4000 евро – около 3315 евро.

Защо таванът е важен при високи заплати

Осигурителни вноски се дължат само до максималния осигурителен доход от 2300 евро. Доходът над тази сума не участва при изчисляването на осигуровките, но остава част от данъчната основа и върху него се дължи 10% данък.

Това означава, че при брутна заплата от 4000 евро осигуровките не се изчисляват върху цялата сума, а върху максимум 2300 евро. При възнаграждение от 1500 евро промяната на тавана няма пряк ефект, тъй като доходът остава под него.

При заплата от 2500 евро осигурителната база достига новия максимум, затова служителят и работодателят плащат осигуровки върху по-висока сума спрямо периода до 31 юли. При доход от 4000 евро ефектът е същият – базата е ограничена до 2300 евро, но този праг вече е с 188,36 евро по-висок от предишния.

Самоосигуряващите се плащат върху по-висок минимум

Минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се повишава от 550,66 евро на 620,20 евро, което е увеличение с 69,54 евро или 12,6%. Промяната засяга хора със свободни професии, еднолични търговци, собственици на дружества, регистрирани земеделски стопани и други лица, които се осигуряват за своя сметка.

Самоосигуряващите се могат да избират осигурителен доход между минималния праг от 620,20 евро и максималния от 2300 евро. Размерът на месечните им вноски зависи от избраната база и от това за кои рискове се осигуряват.

Увеличението се отразява и на хората, които сами плащат здравните си осигуровки, без да са самоосигуряващи се по смисъла на закона. От 1 август минималната месечна здравна вноска за тях е 24,81 евро.

Ефектът за работодателите

Разходът за труд не се изчерпва с договорената брутна заплата. Работодателят плаща и осигурителни вноски за своя сметка върху осигурителния доход на служителя.

С увеличаването на максималния праг се повишава цената на труда за служителите с възнаграждения над предишния таван от 2111,64 евро. Това може да натовари особено компании с много висококвалифицирани и високо платени специалисти.

По-високата договорена заплата не е равна на по-висок жизнен стандарт. За домакинствата значение има реалният разполагаем доход – сумата след данъци и осигуровки, съпоставена с цените на храните, жилищата, транспорта и услугите.

Пенсиите и решението за пенсиониране

От 1 юли 2026 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 347,51 евро. Тя беше увеличена от 322,37 евро след осъвременяване на пенсиите с 7,8% по т.нар. "швейцарско правило".

За хората, които са близо до пенсионна възраст, моментът на прекратяване на работа има финансово значение. При пенсиониране до една година преди достигането на общата пенсионна възраст размерът на пенсията се намалява пожизнено.

Продължаването на работа може да означава допълнителен доход и повече осигурителен стаж, които да се отразят върху бъдещия размер на пенсията. Индивидуалният ефект зависи от осигурителната история, доходите и конкретните условия за придобиване на право на пенсия.

Най-важният въпрос през 2026 г. не е само каква е брутната заплата по договор. Важно е колко остава след осигуровките и данъка, върху каква осигурителна база се плащат вноските и какво реално може да си позволи едно домакинство с разполагаемия си доход.