НХА: Проблеми, надежди и археологически тайни в образованието

В атмосферата на тазгодишните Празници на изкуствата „Аполония“, където музика, театър и изобразително изкуство се преплитат, висшето образование по изкуства се изправи пред собствените си предизвикателства. По време на панелната дискусия „Цената на успеха“ в Созопол, организирана в рамките на фестивала, ректорът на Националната художествена академия (НХА), проф. Георги Янков, очерта основните проблеми, но и сподели надежди за бъдещето на Академията.

Демография и конкуренция: Две основни предизвикателства

Проф. Янков открои две от най-сериозните заплахи пред НХА: демографската криза и засилващата се конкуренция от новосъздадени факултети по изкуства. Тези фактори създават напрежение върху приема и изискват от Академията да адаптира своята стратегия, за да привлече и задържи талантливи млади хора. Въпреки това, ректорът подчерта, че интересът към НХА не само се е запазил, но и се увеличава. „"В последните години броят на кандидат-студентите в НХА се увеличава всяка година"“, заяви той, добавяйки: „"Младите хора разбраха, че не е важно да завършиш, каквото и да е висше училище, а да получиш необходимите знания и да се образоваш"“. Това наблюдение предполага, че студентите все повече търсят качество и смислено образование пред диплома, получена просто за престиж.

Финансови неволи и постоянен ремонт

Друг болезнен въпрос, поставен от проф. Янков, е недостатъчното заплащане на административния персонал. Според него, делегираният бюджет поставя таван на възнагражденията, които са „"доста ниски в сравнение с труда, който полагат"“. Тази ситуация води до сериозно текучество на кадри, което принуждава ръководството да търси постоянно начини за дофинансиране.

В центъра на вниманието е и мащабният ремонт на сградата на Академията, започнал това лято. Проектът, който предвижда сериозна реконструкция и укрепване, вече предизвика смесени реакции. Ректорът иронично отбеляза, че критиците са се разделили на два лагера: „"До миналата година всички казваха: Как може в такива мизерни условия за XXI век да учите студентите?"“. С началото на ремонта обаче същият този глас се е превърнал в: „"Как може да съсипвате сградата?"“. Ректорът отхвърли обвиненията, обяснявайки, че проектът не само ще укрепи сградата, но и ще добави един нов етаж в подпокривното пространство. Особено амбициозна е идеята покривът да се превърне в открита галерия за съвременно изкуство, пластика и скулптура.

Археологически открития и развитието в Бургас

Ремонтът, планиран да приключи до две години и половина, е изправен пред неочаквано предизвикателство. При изкопните работи са открити 13 гроба от III - V век, което може да забави строителните дейности. Това археологическо откритие поставя на дневен ред въпроса за баланса между съхраняването на културно-историческото наследство и модернизацията на образователната инфраструктура.

Междувременно, НХА продължава да развива своя филиал в Бургас, който съществува вече седем години. Създаването му е било стратегическо решение, продиктувано от проучване, което показало, че студентите в София са предимно от столицата и Благоевградска област, а издръжката на живот в София е много висока. „"В Бургас имаме пет специалности, водещите пет специалности в НХА са и в Бургас"“, разясни проф. Янков. Филиалът вече има между 130 и 150 студенти, което представлява „преизпълняване на приема“, давайки възможност на млади хора от по-далечни райони да получат качествено образование по изкуства. В Бургас Академията създава и иновативни магистърски програми, като „Културното наследство в Българското Черноморие“, целяща да подготви специалисти за туризма, музеите и културните институции. Още по-любопитно е обявеното намерение за създаване на нова магистърска програма по подводна археология и реставрация.

Финалът на „Дипломираните“ и „Аполония“

В рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“, НХА представи изложба на свои студенти, която е финал на мащабния проект „Дипломираните“. Проектът включва 22 изложби на 17 различни локации, целящи да изведат творбите на младите художници пред по-широка публика. Според ректора, тази инициатива има за цел да насърчи младите творци, да им даде кураж и да ги мотивира да продължат своя творчески път.

Празниците на изкуствата „Аполония“, които се провеждат от 1984 г. и са организирани от Фондация „Аполония“, са се превърнали в средище за стотици артисти и хиляди любители на изкуството. Тази година програмата включва над 70 събития в областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство. На 1 септември фестивалът ще стане домакин и на представянето на новия брой на изданието за литература, изкуство и култура на БТА - ЛИК.