Неочакваният двигател: Как украинците съживиха българската икономика

"Brain Gain" вместо "Brain Drain"

България от десетилетия страда от хронично "изтичане на мозъци". Войната в Украйна, колкото и трагична да е, доведе до обратния процес – внос на човешки капитал. Според последните доклади на Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта, профилът на средния украински бежанец у нас е коренно различен от стереотипа за "нуждаещ се от помощи". Става дума предимно за жени с висше образование, квалифицирани специалисти и предприемачи.

Сектори като туризма, IT индустрията и аутсорсинга, които години наред алармираха за остър глад на кадри, намериха глътка въздух. Статистиката от Социално-икономическото проучване на ВКБООН показва, че десетки хиляди украинци са намерили реализация, като значителна част от тях плащат осигуровки и данъци в българската хазна, вместо да тежат на социалната система.

Потреблението като буфер срещу рецесията

Икономическият ефект не се изчерпва само с пазара на труда. Украинските граждани са активни потребители. Още в първите месеци на кризата, данните за картови разплащания показаха, че те са инжектирали милиони левове директно в българската икономика – за наеми, храна, услуги и транспорт. Този "мулпликационен ефект" бе особено осезаем в градове като Варна, Бургас и София, където концентрацията на преселници е най-голяма.

Не бива да забравяме и ефекта върху пазара на имоти. Наемите в големите градове се стабилизираха и дори тръгнаха нагоре, което, макар и предизвикателство за местните наематели, донесе свежи приходи за собствениците на имоти и стимулира строителния сектор.

Демографската инжекция

Може би най-дългосрочният позитивен ефект е демографският. В условията на топяща се нация, пристигането на хиляди деца и млади хора е глътка свеж въздух. Българските училища, особено по Черноморието, приеха хиляди украински ученици. Интеграцията им, макар и трудна заради езиковата бариера, е инвестиция в бъдещето. Тези деца днес учат българската азбука, а утре ще бъдат част от активната работна сила на Европейска България.

Предизвикателствата остават

Разбира се, картината не е само в розово. Административните пречки при признаването на дипломи и квалификации все още спъват пълния потенциал на много специалисти – лекари, инженери, учители. Държавата често действаше тромаво, разчитайки на инерцията и помощта на неправителствения сектор и доброволците.

Въпреки това, данните са категорични: България спечели от своята солидарност. Средствата от европейските фондове за подпомагане на бежанците влязоха в оборот, а новите ни съграждани доказаха, че не са бреме, а ресурс.

Извод

Урокът от последните три години е ясен: отворената, проевропейска политика не е просто морален императив, а прагматичен икономически ход. Интеграцията на украинците показа, че миграцията, когато се управлява разумно, може да бъде решение, а не проблем за икономиката на България.

Резюме: Отвъд първоначалния шок и хуманитарната криза, вълната от украински бежанци се оказа катализатор за икономически растеж в България. Данните към 2025 г. сочат, че интеграцията им не само запълва критични дупки в пазара на труда, но и стимулира потреблението.