От началото на годината над 220 деца и младежи до 19 години са регистрирани с диабет тип 1, а всички непълнолетни с това заболяване наближават три хиляди. По данни на Националната здравноосигурителна каса най-много нови диагнози има в София, на второ място е Пловдивска област.

При диабет тип 1 организмът не произвежда инсулин и той се набавя отвън. Пациентът се нуждае от постоянен контрол, наблюдение и изчисляване на въглехидратите. Модерните сензори за глюкоза отчитат кръвната захар и изпращат сигнал към отделно устройство, така че не се налага многократно убождане през деня. Здравната каса плаща сензорите, но до определен лимит.

След 18-годишна възраст държавата изисква „лош контрол“ на диабета, за да продължи лечението. Мариета Котова, председател на Националната асоциация на децата с диабет в България, живее с диабет от 23 години и се стреми да поддържа добър контрол. „За съжаление, от държавата ми се казва: „За да си продължиш лечението по този начин, трябва да имаш лош контрол“, каза тя пред БНТ.

Според Котова продължителният лош контрол води до усложнения, затова държавата няма да спести пари, ако не вложи средства в доброто лечение на хората и децата с диабет. „Тези усложнения струват пари на държавата – за хемодиализа, за различни проблеми със сърцето“, посочи тя. Пациентската организация на децата с диабет тип 1 смята, че всяка сума, вложена в поддържането на контрола, спестява разходи в бъдеще.

Под мотото „Ранното действие започва с ранното запознаване“ асоциацията води дейностите си през тази и следващата година. В над 90% от случаите основният проблем за родителите е ранното разпознаване.

Държавата планира промени срещу фалшивите ТЕЛК-ове. Пациентските организации искат те да бъдат обсъдени с тях, защото познават проблемите на болните.