Националната инициатива „Виж очите си навреме“ цели да подобри профилактиката и ранната диагностика на социалнозначими очни заболявания като диабетна ретинопатия, възрастово обусловена макулна дегенерация и глаукома. Проектът стартира на 28 септември в Софийска област и предвижда разполагането на мобилен кабинет, който ще осигури безплатен високотехнологичен скрининг, базиран на изкуствен интелект (ИИ), в общо 29 малки населени места в цялата страна. Изпълнителният директор на Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването Мира Ганова уточни, че освен мобилния пункт, който ще премине през областите Плевен, Варна, Бургас, Стара Загора и Пловдив, в столицата ще работи и стационарен пункт със записване по телефона. Инициативата е уникална за страната, като целта на екипите е да преглеждат между 100 и 120 души дневно в София, както и в Северозападна и Североизточна България.

Според проф. д-р Александър Оскар, председател на Българското дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика, ранното откриване е от ключово значение, тъй като тези заболявания са причина за 90% от случаите на необратима загуба на зрението. Проф. Оскар подчертава сериозността на ситуацията, базирайки се на следните медиите:

  • В България около 700 000 души живеят със захарен диабет, като между 250 000 и 300 000 от тях имат някаква форма на диабетна ретинопатия, често откривана именно от очните лекари.
  • Данните на Националната здравноосигурителна каса показват, че под половината от хората с очни заболявания знаят за състоянието си, а от тях едва половината се възползват от безплатно лечение поради слаба информираност, предразсъдъци или недоверие към конвенционалната медицина.
  • Глаукомата започва безобидно и пациентите търсят помощ едва при осезаеми проблеми, но загубите, които тя причинява, са невъзвратими.

Процесът на скрининг е иновативен, неинвазивен и не поставя диагноза, а индикира проблем за бъдещо потвърждение. Той преминава през регистрация, попълване на въпросник за здравето и подписване на съгласие, след което следва заснемане, отнемащо около минута и половина. Прегледите се провеждат от 10:00 до 16:00 ч. Използваната камера е сертифицирана и не изисква разширяване на зеницата, като детайлността на снимките позволява на ИИ да разпознава рискове. Мира Ганова поясни, че макар недостатък на ИИ да е хипердиагностиката, това прави невъзможно изпускането на реален здравословен проблем. Резултатите се оценяват от експертен лекар, който преценява дали са нужни последващи действия, и могат да бъдат изпратени на имейл на пациента.

Икономическият аспект на скрининга бе разгледан от проф. Генка Петрова, основател на Българската асоциация по фармакоикономика (БАФ). Тя подчерта, че разходите за обществото са както здравни, така и социални, като се измерват според ефекта от неработоспособността на пациентите по показатели на Световната здравна организация:

  • Макулната дегенерация е причинила 7% от общата загуба на производителност в България, а за това заболяване едва 9% от разходите са здравни, докато 91% са социални.
  • Глаукомата е коствала общо 6674 години нетрудоспособност в страната.
  • В световен мащаб загубата на зрение е довела до 33 милиона години нетрудоспособност, струващи над четири милиарда долара.
Председателят на БАФ доц. Зорница Миткова допълни, че от фармакоикономическа гледна точка въпросът е не колко струва скринингът, а каква е цената, ако той не бъде проведен, тъй като ранната диагностика е свързана с голяма медицинска и икономическа стойност.

Кампанията се осъществява с подкрепата на Министерството на здравеопазването и се организира от Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването в партньорство с Българското дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика, Българската асоциация по фармакоикономика и спонсори.