Правителството готви промени в Наказателния кодекс — определени митнически нарушения, за които досега имаше само глоби, ще станат престъпления. Това обяви премиерът Румен Радев в началото на заседанието на Министерския съвет на 23 септември. По думите му целта е да бъде засилен натискът върху каналите за контрабанда и върху служителите от администрацията, които им помагат. „Затягаме митническия контрол, а контрабандата вече ще се третира като тежко престъпление“, заяви министър-председателят.

Сега по чл. 242 от Наказателния кодекс за определени форми на контрабанда вече се предвижда лишаване от свобода. Успоредно с това Законът за митниците урежда други нарушения по административен ред — с глоби и имуществени санкции, ако деянието не е престъпление. Точно тази втора категория кабинетът иска да прехвърли към наказателната отговорност. Къде точно ще мине границата и какви ще бъдат санкциите, обаче ще научим чак след като законопроектът излезе и депутатите го обсъдят.

Радев се спря специално на отговорността вътре в самата митническа структура. По думите му новите текстове трябва да засегнат не само хората, които пренасят стоки незаконно, и митничарите, пряко замесени в нелегални схеми. Те трябва да засегнат и онези, които съзнателно си затварят очите пред нарушенията. За тях премиерът използва израза „чиновници на повикване“. Това засега е по-скоро политическото послание зад идеята — конкретните състави на престъпленията и каква вина ще се изисква тепърва трябва да се разпишат в самия кодекс.

Промените в Наказателния кодекс засягат и случаите на злоупотреба с европейски и национални пари. По думите на Радев, който съзнателно дава неверни данни или ги подправя, за да усвои незаконно публичен ресурс, трябва да носи наказателна отговорност. Той не спомена конкретен случай или име, а представи мярката като част от по-широката политика на кабинета срещу финансовите престъпления и корупцията. Дни по-рано премиерът съобщи за предстоящи проверки на обществени поръчки, вътрешноведомствени трансфери и финансови взаимоотношения, но подчерта, че дали има престъпление, решават прокуратурата и съдът.

На заседанието има и редица финансови решения, които засягат пряко държавата и общините. Министерският съвет трябва да одобри отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2025 г., както и доклад за действията по препоръките на Съвета на Европейския съюз към България. В дневния ред е точка за нов механизъм. По него централният бюджет ще дава временни безлихвени заеми на общините за междинни и окончателни плащания по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. Проектът мина обществено обсъждане между 18 август и 17 септември.

Радев спомена и за нови мерки за контрол върху хазарта, без да разкрие подробности в началото на заседанието. Темата вече е на дневен ред в законодателните дебати през 2026 г., включително текат разговори за допълнителни ограничения върху рекламата на хазартни игри. Кабинетът още не е обявил окончателния пакет от мерки, затова засега остава неясно дали те ще засегнат рекламата, издаването на лицензи, надзора над операторите или друга част от регулацията. По-нататък правителството трябва да внесе промените в Народното събрание, където депутатите ще ги разгледат и гласуват.