Леониди: Метеорен поток с пик тази вечер

Метеорният поток Леониди, годишен спектакъл на небето, ще достигне своя пик тази вечер, 17 ноември. Очаква се жителите на България да имат възможност да наблюдават това впечатляващо астрономическо явление около 20:00 часа, според информация от изданието "Гид на любителя астроном 2025", публикувано от Катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Леонидите са известни с метеорите си, които се характеризират с висока скорост. Тези космически частици могат да преминават през земната атмосфера със скорост около 70 километра в секунда. При идеални условия за наблюдение, любителите на звездното небе могат да очакват да видят до 15 "падащи звезди" на час от метеорния поток Леониди. Оптималните моменти за наблюдение на метеорни потоци обикновено са между полунощ и преди изгрев слънце. Радиантът, или привидната точка, от която метеорите изглежда се появяват, се намира в съзвездието Лъв (Leo), откъдето потокът получава и своето наименование.

Леонидите са едно от най-старите и бързи метеорни явления. Рожденото тяло на този поток е кометата 55P Темпъл-Тътъл. Метеорите се движат със скорост около 70 километра в секунда, което ги прави едни от най-бързите. Поради тази причина, ефективното им наблюдение с бинокли и телескопи може да бъде предизвикателство.

Метеорният поток Леониди е активен в периода от 6 до 30 ноември.

Изданието "Гид на любителя астроном" излиза за шеста поредна година и представлява ценен ресурс за астрономическите ентусиасти. Книгата предоставя подробни описания на предстоящите астрономически събития за годината, както и полезни съвети за наблюдения от страна на любителите астрономи. Негов автор е Пенчо Маркишки, физик от Института по астрономия с НАО при БАН и от катедра „Астрономия” на Физическия факултет на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски”. Изданието на Университетско издателство "Св. Климент Охридски" се разпространява безплатно сред студенти, учители по физика и астрономия в средните училища, ученици от кръжоците по астрономия и участници в различни школи по астрономия. Освен това, електронна версия на изданието е достъпна свободно на уебсайта на катедра „Астрономия“.