Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) съобщи, че открива задълбочена проверка на договорите, с които онлайн платформите обвързват търговците, продаващи през тях. Целта е да се установи дали определени клаузи спъват конкуренцията и пречат на купувачите да стигнат до по-изгодни оферти.

Основание за проверката е междинен секторен анализ на пазара на електронна търговия с потребителски стоки и услуги у нас, който комисията вече прие. Производството продължава, а задълбоченият анализ ще обхване и влиянието на електронната търговия върху засегнатите сектори, включително различните групи стоки и услуги, продавани онлайн, и начина на доставката им.

Досега КЗК е установила, че част от договорите съдържат т.нар. клаузи за ценова равнопоставеност. Чрез тях платформата иска да получи най-ниските цени и най-добрите условия в сравнение с всички други канали за продажба. Има и договори, по силата на които търговецът не може да приема поръчки директно от клиенти извън платформата, а трябва да ги насочва обратно към нея, за да се сключи сделката.

Според комисията клаузите за ценова равнопоставеност ограничават конкуренцията, пречат на по-малките оператори да влязат на пазара и да се разраснат, а потребителят губи възможност да намери по-изгодна оферта. Ограниченията за продажби извън платформата могат да ограничат както свободата на търговците да ползват други канали, така и конкуренцията между самите платформи.

Наличието на подобни клаузи само по себе си не означава нарушение, посочват от КЗК. Какъв е ефектът, зависи от конкретния пазар, от позицията на платформата, от това дали има алтернативни канали за продажба и от евентуалните икономически ползи.

Междинният анализ обхваща стоките и услугите, които се купуват най-често онлайн. Това са дрехи, обувки и аксесоари, мебели и стоки за дома, спортни стоки, козметични и здравни продукти. Към тях се добавят билети за културни и други събития, както и услуги за настаняване. Анализът разглежда как работи пазарът и какви са пречките пред конкуренцията и навлизането на нови участници. Проверяват се и евентуални рискови практики — използването на потребителски данни и алгоритми при определяне на цените и рекламата. Разглеждат се още предимството за собствените продукти на платформата, ограниченията при продажбите и нелоялните търговски условия.

Общият обем на онлайн продажбите на продукти и услуги в България за 2025 г. е над 2,69 млрд. евро по прогнозни данни, или ръст от около 15 процента спрямо 2024 г. Данните са от осмото поредно издание на „ПАСПОРТ 2025 на е-комерс индустрията в България“ на Българската Е-комерс Асоциация.

Комисията отчита и положителното влияние на електронната търговия върху конкуренцията: новите участници влизат по-лесно на пазара, бизнесът достига до повече потребители, а цените и условията се сравняват по-прозрачно. С разрастването на онлайн продажбите расте и тежестта на платформите като посредници, а голямата потребителска база и финансовите и технологичните ресурси на някои от тях могат да усилят пазарната им мощ.

КЗК отправя препоръки към Комисията за защита на потребителите и Националната агенция за приходите за по-строг контрол и повече прозрачност в електронната търговия, доколкото им позволяват правомощията. Комисията иска и по-тясна координация между институциите: обмен на информация, съдействие при проверки и разследвания и други съвместни действия. Двете институции трябва да уведомят КЗК какви точно мерки ще вземат и в какви срокове.

Според комисията потребителите трябва да имат лесен достъп до информация за търговеца, начините за контакт с него, общите условия и реда за решаване на спорове.

Задълбоченото проучване ще прецени дали конкретните договорни практики ограничават конкуренцията и дали отговарят на българските и европейските правила.