В плана към Европейската комисия няма разписани мерки за просрочените задължения към НАП, каза пред БНТ членът на Управителния съвет на БНБ Любомир Каримански. Според него от тези вземания в хазната могат да постъпят над 800 милиона.

НАП всяка година има вземания, които не успява да събере. Затова Каримански смята, че е нужен ясно разписан план как да расте събираемостта, тоест каква част от дължимите данъци стига до бюджета.

Националният средносрочен фискално-структурен план прие през 2025 г. предишното редовно правителство. България е в процедура по свръхдефицит заради дефицита си за 2025 г., който е над 3%, и трябваше да представи план пред ЕК до 15 октомври. Комисията е дала препоръки и изисквания към четиригодишния план.

Към август дефицитът е около 2,8%, според изчисление по данни на Министерството на финансите и други институции. До края на годината Каримански не очаква той да надхвърли 5%. Официалните данни за септември ще излязат до края на октомври.

Каримански не очаква държавата да изпълни капиталовите разходи, тоест парите за строителство и инвестиции, до края на годината. Той вижда достатъчно предпоставки държавата да не успее да вложи толкова. От идването на правителството усвояването на тези пари расте, но не с темп, който да стигне до всички проекти. Инвестиционните програми са заложени в бюджета за 2026 г.

Според него икономиката може да поеме инвестиции само до определена граница и тя не може да бъде прескочена. Той я сравни с жаден човек в пустинята: първата чаша вода е най-сладка, но повече от 10 не може да изпие.

Планът не показва целия бюджет, смята Каримански. Той не е толкова подробен като държавния бюджет, където средствата са разписани по първостепенни разпоредители, тоест министерствата и ведомствата, които харчат пряко от бюджета, включително Министерството на отбраната. За отбраната са известни общите параметри, но няма конкретика за отделните разходи.

Членът на УС на БНБ се опасява, че липсващото в плана засяга именно препоръките на ЕК. Комисията иска да види как ще се намалят публичните разходи, най-вече заплатите в сигурността и отбраната, които са заложени чрез стари автоматизми. В плана няма текст, че автоматизмите ще бъдат отменени в бюджета, и не става ясно как ще стане това.

Според Каримански няма финансова логика възнагражденията в публичния сектор да са в специални закони, а не в държавния бюджет. Това трябва да се промени, каза той.

Другото, което държавата трябва да прецени в разходите, е ефективността на публичния сектор спрямо услугите за гражданите. Предстои увеличение на учителските заплати, а синдикатите протестират. Каримански попита кога синдикатите и всички останали са били питани за ефективността от преподаването, щом заплатите на учителите растат всяка година, а PISA и други международни тестове поставят България сред последните по функционална грамотност.

Данъкът върху свръхпечалбата предстои да се прилага едва сега. Каримански пита как точно е определена базата „20-25 година“.

През 2025 г. дългът на България нарасна с 6,1%. Според Каримански именно тогава проблемът с него се е задълбочил, а ръстът е голяма сума.

Той отхвърли и твърденията, че капиталът на Българската банка за развитие някога е бил намаляван. След увеличението с 2 млрд. евро от редовното правителство капиталът не е намаляван, заяви членът на УС на БНБ.