Икономическо и социално развитие в България: Неравномерно темпо

Икономическото и социалното развитие в България продължава да се развива с неравномерно темпо, разкрива новото издание на изследването на Института за пазарна икономика (ИПИ). Според данните, цитирани в проучването "Регионални профили: показатели за развитие – 2025", страната остава разделена на два основни потока – един, който демонстрира висок растеж, съсредоточен в определени градски центрове, и друг, който изостава в развитието си.

Годишното издание на изследването, чието резюме беше разпространено от ИПИ, отбелязва тенденцията на концентрация на стопанската активност, инвестициите и човешките ресурси в ограничен брой силни градски центрове. Тези региони се характеризират с по-висока добавена стойност, добре функциониращи пазари на труда и качествена инфраструктура. Именно този фактор поставя здрава основа за растеж при водещите области.

В същото време, изследването подчертава, че значителна група области са обхванати от системни ограничения. Това включва по-ниски доходи, по-слаба фирмена динамика, висока безработица и дефицити в уменията на работната сила.

За да се оцени цялостната картина, изследването обобщава актуалната статистика за всички области на страната. То проследява развитието им в широк спектър от сфери, включително икономика, пазар на труда, инвестиции, инфраструктура, местни финанси, демография, образование, здравеопазване, сигурност, околна среда, култура и туризъм. Важно е да се отбележи, че индикаторите обхващат основно 2024 г., като в някои раздели са включени и данни за 2025 г., което позволява надеждна сравнимост между регионите и проследяване на тенденциите във времето, посочват от ИПИ.

Авторите на изследването отбелязват ясно разделение при комплексните оценки по икономическо развитие. Няколко области са в категорията "много добро", благодарение на високия дял на индустрията и услугите и силната инвестиционна активност. Габрово, чиято концентрирана промишлена база поддържа висок стандарт на живот, също се откроява. Русе и София (област) постигат "добро" икономическо развитие, оставайки на крачка от лидерите. За съжаление, девет области са класифицирани като "незадоволително", което според ИПИ е сигнал за ограничена икономическа база и по-ниско качество на работните места.

Резултатите от изследването подчертават инвестиционната география като ключов фактор за дивергенцията. Настоящото издание отчита изключително неравномерна инвестиционна активност. Половината области са оценени като "слаби" в направление "Инвестиции и фирми", а други седем – като "незадоволителни".

Освен това, наблюдава се значителна разлика във връзките с външни пазари. Делът на приходите от износ достига около половината от оборота в най-експортно ориентираните области (София област, Русе), докато в по-слабите региони остава около една осма. Според ИПИ, тази пропаст подсилва различията в производителността и доходите.

Пазарът на труда също потвърждава асиметрията, според авторите на изследването. Видин и Монтана остават на дъното, с уязвима структура на заетостта и по-неблагоприятен образователен профил на работната сила. В няколко области делът на хората с основно и по-ниско образование достига една трета, което ограничава способността за запълване на нови, по-квалифицирани работни места. Столицата и Варна се открояват като противоположни полюси, с висок дял на населението с висше образование, по-висока заетост и съответно – по-високи доходи.

По отношение на инфраструктурата, изследването отчита липса на значителна промяна през годината, но подчертава разликите в качеството и достъпа. През 2025 г. само Монтана получава "слаба" оценка, докато столицата и Варна са с "много добра". Гъстотата на пътната мрежа остава почти непроменена. Железопътната мрежа е най-развита в столицата, докато Смолян остава без жп линии. Това усилва различията в достъпа до услуги и пазари, особено видими от показателите на Северна България.

В сферата на местните финанси, данните показват ограничена фискална самостоятелност на голяма част от общините. Собствените приходи покриват едва една четвърт от общите разходи. Усвояването на средства по оперативни програми остава важен източник за инвестиции в публична инфраструктура и услуги, което допринася за намаляване на териториалните различия. Въпреки това, без целенасочени усилия за привличане на частни инвестиции, траекторията на изоставащите региони не се подобрява.

Социалното развитие се поляризира още по-ясно, според ИПИ. Шест области получават "много добър" резултат, като столицата, Варна, Бургас и Пловдив са сред лидерите в почти всички компоненти – от демография и здравеопазване до образование и туризъм. Високият общ резултат може да бъде постигнат и чрез силно представяне в няколко ключови сфери – пример са Смолян (образование и околна среда) и Благоевград (образование и демография). В дъното са области с неблагоприятна демографска траектория и по-слаби резултати в образованието и здравеопазването.

Демографията остава решаващ фактор, подчертава изследването. След временно облекчение през 2023 г., през 2024 г. естественият прираст се влошава в 24 от всички области. Различията между регионите са големи: столицата е близо до баланс на раждаемост и смъртност, докато във Видин разликата е многократно по-висока. Положителната миграция, започнала през 2020 г., продължава, но се концентрира в по-развитите райони – Кърджали, Варна, Бургас и София. В повечето други области нетният приток отслабва, което предполага трайно насочване на хората към водещите центрове.

Различията в човешкия капитал и достъпа до услуги са ясно видими в образованието и здравеопазването, показват данните от изследването. Резултатите от националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити варират чувствително между областите. Достъпът до първична медицинска помощ и очакваната продължителност на живота също показват значителни разлики. Авторите на изследването коментират, че политиките за качествено образование и здравни услуги в по-слабите региони са ключови за ограничаване на социалната поляризация.