Еврозоната е имала излишък от 12 млрд. евро по текущата сметка през септември, почти колкото през август. Това показват данните за платежния баланс, които Европейската централна банка публикува в четвъртък, коригирани за работни дни и сезонни колебания.
Ако се вземат последните 12 месеца до септември, годишният излишък е 248 млрд. евро, или 1,5% от БВП, при 279 млрд. евро (1,8% от БВП) година по-рано.
Най-голям дял в този спад имат стоките: излишъкът при тях е 277 млрд. евро, а година по-рано е бил 324 млрд. евро. Дефицитът при вторичните доходи расте до 208 млрд. евро от 181 млрд., първичните доходи излизат на излишък от 18 млрд. евро след дефицит от 4 млрд., а при услугите излишъкът е 161 млрд. евро от 140 млрд.
Само за септември услугите носят излишък от 16 млрд. евро, а стоките – 14 млрд. евро, докато при вторичните доходи има дефицит от 16 млрд. евро, а при първичните – от 1 млрд. евро.
Преките инвестиции на резидентите на еврозоната извън нея възлизат нетно на 435 млрд. евро за годината до септември, а година по-рано са били 220 млрд. евро. Чуждите инвеститори са вложили в еврозоната 83 млрд. евро при 131 млрд. евро преди година.
Нетните покупки на чуждестранни ценни книжа от инвеститори в еврозоната са общо 660 млрд. евро: 133 млрд. евро акции (от 316 млрд.) и 527 млрд. евро дългови книжа (от 663 млрд.). В обратната посока нерезидентите са закупили нетно ценни книжа на еврозоната за 1044 млрд. евро – 401 млрд. евро акции (от 433 млрд.) и 644 млрд. евро дългови книжа (от 360 млрд.). Според ЕЦБ тук и при текущата сметка общите суми се различават от сбора на отделните позиции заради закръгляване.
В групата на т.нар. други инвестиции резидентите са придобили нетно активи извън еврозоната за 787 млрд. евро, а година по-рано сумата е била 444 млрд. евро. Нетно поетите пасиви са 516 млрд. евро от 391 млрд.
Нетните външни активи на паричните финансови институции в еврозоната растат с 264 млрд. евро за 12-те месеца, сочи разширеният показател на ЕЦБ. Според банката ръстът идва главно от излишъка по текущата и капиталовата сметка и от нетните входящи потоци при портфейлните инвестиции на резидентите извън сектора на паричните финансови институции. Отчасти го свиват нетните изходящи потоци при техните преки инвестиции.
Резервните активи на Евросистемата намаляват до 1808,9 млрд. евро в края на септември, а през август са били 1858,8 млрд. евро. Главната причина са отрицателните ценови преоценки от 56,3 млрд. евро, основно при монетарното злато. Към тях се добавят нетни продажби на активи за 2 млрд. евро. Положителните валутни преоценки от 8,5 млрд. евро отчасти компенсират спада.
ЕЦБ е ревизирала и данните за юли и август, но според банката по-рано публикуваните стойности не се променят съществено. Данните за октомври ще излязат на 18 декември.
Коментари (0)
Все още няма коментари.