Европейската комисия очаква растежът на българската икономика да се забави. От отчетените 3% през 2025 г. той ще спадне до 2,7% през 2026 г. и до 2,1% през 2027 г. През 2028 г. ще се ускори леко до 2,3%, показва есенната ѝ икономическа прогноза.

За 2026 г. Брюксел предвижда бюджетен дефицит от 5% от БВП и средногодишна инфлация от 4,6%. Държавният дълг ще продължи да расте и през 2028 г. ще стигне 37,7% от БВП.

През първото полугодие на 2026 г. реалният БВП е растял бързо главно заради частното потребление, но по-високият внос е дал отрицателен принос на нетния износ, тоест вносът е изпреварил износа. Частното потребление ще се увеличи със 7,2% през 2026 г., след като през 2025 г. нарасна със 7,4%. През второто полугодие ръстът ще се забави. През 2027 и 2028 г. той ще е 2,4% и 2,6%. От ЕК обясняват това с по-бавния ръст на реалните доходи на домакинствата, защото заплатите в държавния и частния сектор ще се вдигат по-малко, а инфлацията остава висока.

Публичното потребление ще се забави от 6,8% през 2025 г. до 2,5% през 2026 г., 1,3% през 2027 г. и 1,8% през 2028 г.

Бруто образуването на основен капитал, тоест вложенията в сгради, машини и съоръжения, нарасна с 15,6% през 2025 г., а през 2026 г. ще се увеличи с 2,9%. През 2027 г. то ще намалее с 0,9%. Комисията свързва спада с края на Механизма за възстановяване и устойчивост, който временно ще ограничи публичните инвестиции. През 2028 г. ЕК очаква ръст от 3,1%. Износът на стоки и услуги ще спадне с 0,8% през 2026 г. заради слабия туризъм и по-бавния износ на превозни средства и други инвестиционни стоки, а допълнителен риск са производствените вериги в автомобилната индустрия.

През 2027 г. износът ще се възстанови с 2,8%, а през 2028 г. – с 2,9%, докато вносът ще расте с 5,1%, 1,5% и 3,2% през трите години на прогнозата. Затова дефицитът по текущата сметка ще скочи от 4,1% от БВП през 2025 г. до 6,9% през 2026 г. Той показва дали страната плаща на чужбина повече, отколкото получава. После ще слезе до 6,4% през 2027 г. и до 6,2% през 2028 г.

Възнаграждението на един нает се увеличи с 14,1% през 2024 г., главно заради ръста в публичния сектор, и с 5,8% през 2025 г. За 2026 г. ЕК очаква 6,2%, а след това 5,2% през 2027 г. и 5% през 2028 г., защото търсенето на труд отслабва, натискът за по-високи заплати в частния сектор намалява, а увеличенията в държавния сектор стават по-умерени. Заетостта ще нарасне едва с 0,1% през 2026 г. и ще намалее с по 0,2% през 2027 и 2028 г., а признаци на отслабване имаше още през първото полугодие. Безработицата ще е 3,4% през 2026 г. и по 3,5% през следващите две години. Недостигът на работници в основните отрасли ще остане, защото хората в трудоспособна възраст намаляват.

Инфлацията по ХИПЦ се ускорява от 3,5% през 2025 г. заради по-скъпата енергия покрай конфликта в Близкия изток, а енергийните цени ще останат високи и през следващата година. През 2027 г. ЕК очаква 3,9%, като поскъпването на услугите ще остане високо заради по-високите разходи за енергия и труд. Скъпата енергия косвено вдига и цените на храните, но високата база при непреработените храни от първото полугодие на 2026 г. ще смекчи годишния им ръст през 2027 г.

През 2028 г. инфлацията ще падне до 3,3%, но спадът ще е по-малък заради новата схема за търговия с емисии за сградите и автомобилния транспорт (ETS2), която ще добави 0,7 процентни пункта. Тя ще влияе пряко чрез цените на енергията, а косвено – чрез цените на услугите и храните. БНБ също очаква 4,6% за 2026 г., но за 2027 г. дава 3,1%, докато Министерството на финансите в есенната си прогноза, на която стъпва проектобюджетът за 2027 г., залага 4,8% и 4%. Най-високи са числата на МВФ в октомврийския му доклад – 4,9% за 2026 г. и 4,8% за 2027 г.

Дефицитът на сектор „Държавно управление“ ще нарасне от 4% от БВП през 2025 г. заради по-високите социални разходи, главно за пенсии, и увеличенията на заплатите в държавния сектор, като растат и инвестициите в общински проекти, субсидиите и разходите на държавата за стоки и услуги. Мерките за повече приходи тази година имат ограничен ефект, защото до голяма степен се изяждат от индексацията на заплатите с 5%. Министерството на финансите също очаква 5%. ЕК предупреждава, че отчетеният дефицит за 2026 г. може да се окаже по-висок след статистическа ревизия.

През 2027 г. дефицитът ще падне до 4% главно заради по-високите приходи от еднократен данък върху извънредните печалби в избрани сектори, от мерки за повече ДДС и акцизи и от по-високия минимален и максимален осигурителен доход. В обратната посока ще действат планираното повишение на прага за регистрация по ДДС и два нови пакета данъчни облекчения. При повечето разходи ръстът ще е по-умерен от този през 2025 г., с изключение на отбраната, където са планирани доставки на оборудване, и на пенсиите заради автоматичното им осъвременяване. Правителството залага 4,2% дефицит на начислена основа, а в проектобюджета той е 3,5% на касова основа, тоест по реално платените и получените суми.

През 2028 г. ЕК очаква дефицитът да се увеличи до 4,8% от БВП, след като изтече временният данък върху извънредните печалби, а Министерството на финансите – 3,5%. Без трайни мерки приходите ще продължат да растат по-бавно от разходите, предупреждава комисията. Структурният дефицит, който се изчислява спрямо потенциалния БВП, тоест без влиянието на подема или спада в икономиката, ще е 5% през 2026 г., 3,9% през 2027 г. и 4,6% през 2028 г.

Брутният държавен дълг ще нарасне от 29,9% от БВП през 2025 г. до 33% през 2026 г. и 35% през 2027 г. заради трайните първични дефицити – тези без лихвените разходи – и по-високите лихви.

Прогнозата на ЕК от 2,1% растеж за 2027 г. е най-ниската сред институциите. Министерството на финансите и БНБ очакват по 2,5%, а МВФ – 2,7%. За 2026 г. МВФ дава 2,6%, БНБ – 2,8%, а финансовото министерство – 3%. В оценката си от 13 ноември S&P Global Ratings прогнозира 2,8% растеж за 2026 г., подкрепен от потреблението и инвестициите с европейско финансиране, и среден годишен ръст от 2,6% за периода 2027–2029 г.