Предложеният от Министерството на финансите еднократен данък върху свръхпечалбите на банките е близо до временните схеми в Чехия, Литва и Италия, смята председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков в свой анализ.

Само от банковия данък се очакват над 1 млрд. евро. Дянков смята, че тези приходи ще позволят по-малък дефицит, без повишение на ДДС, на данъка върху доходите на физическите лица или на социалните осигуровки.

През септември финансовото министерство обяви намерение да обложи свръхпечалбите за 2027 г. Освен банките в списъка са застрахователите и презастрахователите, търговците с поне пет обекта за търговия с храни, телеком компаниите, обменните бюра и фирмите за бързи кредити.

Асоциацията на банките в България е против свръхоблагането и иска мярката да не бъде приета. В позиция от началото на месеца тя твърди, че данъкът застрашава способността на банките да кредитират икономиката и не отговаря на националното и европейското право.

Дянков обяснява, че печалбите на банките след 2022 г. идват до голяма степен от промяната на лихвената среда, а не от нови инвестиции, технологии или допълнителен предприемачески риск. Основните лихви в Европа се вдигат и приходите от кредити растат бързо, докато лихвите по депозитите растат по-бавно. Така разликата между двете, от която банката печели, се увеличава силно.

По думите на Дянков еднократната мярка ограничава дългосрочната несигурност за капитализацията и кредитирането. За България тя не означава общо повишаване на корпоративния данък за банките, посочва той. По-прецизен вариант според него е временен данък върху печалбата над предварително зададена историческа норма на рентабилност, с ясен краен срок.

Приходите могат да се свържат с конкретна обществена нужда, смята Дянков: временните извънредни приходи покриват временни извънредни разходи, а така правителството ограничава новия дълг или вдигането на други данъци. В Словения допълнителното облагане на банките е въведено след наводненията през 2023 г., а парите отиват за възстановяване.

Банките се облагат допълнително в 12 държави от ЕС: Белгия, Нидерландия, Словения, Естония, Латвия, Литва, Чехия, Румъния, Словакия, Унгария, Испания и Италия. Механизмите се различават: едни облагат свръхпечалбата или извънредния нетен лихвен доход, други приходите, активите или пасивите на банките. Общата логика е, че при висока доходност заради промени в лихвената среда част от нея временно отива към публичните финанси.

В Чехия режимът действа от 2023 до 2025 г., със срок, определен предварително, а ставката върху свръхпечалбата е 60%. В Литва има временна солидарна вноска върху извънредния лихвен доход, Испания облага приходите на банките от лихви и такси, а в Италия еднократното плащане е свързано с ръста на този доход.