Парламентът не стигна до гласуване на второ четене на промените в Закона за енергията от възобновяеми източници. Депутатите ги обсъдиха, но пленарното време се изчерпа.

Законопроектът е на Министерския съвет. Той довършва въвеждането на Директива (ЕС) 2023/2413 за насърчаване на енергията от възобновяеми източници, която отменя Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета. България трябваше да го направи до 21 май 2025 г.

Текстовете предвиждат държавите членки да си сътрудничат по-бързо чрез общи проекти за възобновяема енергия, както и нови изисквания за зоните за ускорено внедряване. В приоритетните зони местните общности ще се насърчават да участват в енергийни проекти.

Удължава се валидността на становищата за присъединяване на производители на ток от вятър. Предвидени са още стимули за децентрализирано производство и съхранение на електроенергия, мерки за повече топлинна енергия от възобновяеми източници и механизъм за издаване и търговия с кредити за ток от тях в транспорта.

Стефан Цанков от „Прогресивна България“ (ПБ) каза, че промените намаляват административната тежест и дават по-ясни и предвидими правила на целия енергиен сектор.

Коста Стоянов от „Възраждане“ предложи законът да влезе в сила 3 години след обнародването в „Държавен вестник“. „Не сме против закона за енергията от възобновяеми източници, но сме против начина, по който се предлагат изменения в него“, каза той.

Според Стоянов промени не бива да има, преди да са готови стратегическите документи. Отлагането е нужно, за да бъдат приети енергийна стратегия и наредба за хигиенните изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда. България е без стратегия над 7 години, защото предишната е изтекла и никой не работи по нова, посочи той.

Лорин Лоринков от ПБ възрази, че законът изпълнява задължение по европейска директива и сроковете вече са изтекли. Отлагането би увеличило риска от последващи действия и финансови санкции, смята той.

Иво Цанев от ДПС предложи планът за приоритетните зони да се съгласува с кметовете на общините, чиято територия попада в тях, и при изготвянето, и при всяка актуализация. ДПС иска планът да се обновява на всеки 2 години.

По думите на Цанев съгласуването ще спре процедурата само за определен срок, докато кметовете заявят дали са съгласни. Редовната актуализация пък ще покаже как се развива конкретната зона.

Рашко Динков от ПБ не подкрепи предложенията на ДПС в този вид. Общините вече участват чрез обществени консултации и екологичната оценка, обясни той. „Въвеждането на допълнително съгласуване, което може да спре процедурата, противоречи на основната ни цел – да ускорим развитието на възобновяемата енергия“, каза Динков.

Преглед на плана на всеки две години, смята той, ще внесе ненужна нестабилност за дългосрочните инвестиции. Нужни са работещи процедури, предвидимост и ясни правила, а не повтаряне на едни и същи текстове.

До 2030 г. ЕС си е поставил за цел нетните емисии на парникови газове да са с поне 55% по-ниски от нивата през 1990 г.