„Демократична България“ разкритикува позицията на правителството в преговорите за дългосрочния бюджет на ЕС. По-малък общ бюджет означава по-малко пари за България, заяви в кулоарите на парламента пред журналисти лидерът на ДСБ и евродепутат от ДБ Радан Кънев.

Кабинетът подкрепя по-малък бюджет на ЕС, защото така пада и националната вноска. Кънев определи тази позиция като абсурдна, опасна и необяснима.

България традиционно е най-големият нетен бенефициент на бюджета на ЕС, с най-голяма разлика между внесено и получено, напомни Кънев. Лоша според него е и другата част от позицията: да се запазят кохезионните и земеделските средства, а парите за конкурентоспособност и иновации да бъдат рязко орязани.

Депутатът от ДБ Мартин Димитров се спря на бюджета за 2027 г. Правителството говори за дефицит около 3%, а пред Брюксел е предложило 4,3%. Без еднократните приходи, например от данъка върху свръхпечалбата, дефицитът догодина е 5%, твърди Димитров. Такъв дефицит според него води България към катастрофа.

„Няма пилот в самолета“, каза той.

Димитров припомни предложението на ДБ за компенсация от 20 евроцента на литър гориво. Партията иска парите да дойдат от данък свръхпечалба за целия петролен сектор и от допълнителни приходи от ДДС, а според Димитров така хората ще получат конкретен резултат.

Единственото и то частично положително нещо в доклада, изпратен до Европейската комисия, е по-високият праг за регистрация по ДДС, коментира Димитров. ДБ искаше 85 000 евро, с което щяха да се облекчат 200 000 фирми, а правителството предлага 75 000 евро. Това е половин крачка, но добра новина, и политика на ДБ, каза той.

Най-голямата опасност за бюджета според депутата от ДБ Владислав Панев е липсата на буфери при евентуални кризи. Събитията в Черно море, смята той, могат да ударят българския износ и внос, а с тях и приходите в бюджета.

Регионална криза, която сякаш вече се оформя, би отрезвила публичните финанси, допусна Панев: „ще се види кой е плувал без бански в морето последните години“, допълни той. Депутатът визира управлението на последните две редовни правителства.