ДАНС е описала серия от тежки рискове и критични зони пред България в годишния си доклад, който предстои да бъде разгледан от правителството и парламента. Според документа опасностите засягат енергетиката, здравеопазването, фармацията, екологията, комуникациите, транспорта, горивата, инфраструктурата, хакерските атаки, продоволствието, финансите, както и действия на злонамерени държави и терористични организации.

На първо място службата поставя сложната геополитическа обстановка, конфликтите, хибридните заплахи, кибератаките и все по-честите природни бедствия, свързани с климатичните промени. В доклада са посочени и рискове от въздействия върху сигналите на глобалните системи за навигиране и позициониране GNSS/GPS, проблеми със свободноплаващи морски мини, отклонени ракети и безпилотни морски апарати. Нападенията срещу танкери и петролна инфраструктура в Черно море, по оценка на ДАНС, увеличават опасността от разливи, екологични щети и поскъпване на транспортните застраховки и услуги.

Службата предупреждава, че остава висок рискът от саботажи и кибероперации срещу обекти от критичната инфраструктура в държавното управление, енергетиката, транспорта, комуникациите, продоволствието, здравеопазването и водоснабдяването. Според ДАНС тези заплахи могат да идват както от злонамерени държави, така и от недържавни субекти, включително престъпни, екстремистки или терористични организации.

Нараства и опасността от използване на изкуствен интелект за кибератаки и дезинформационни кампании, посочва агенцията, като част от по-широкия хибриден инструментариум. Като критична зона е определено и прилагането на мерки за физическа и информационна защита на отделни стратегически обекти.

В доклада са изведени и редица процеси, които според ДАНС създават допълнителни рискове за страната. Сред тях е "необходимостта за осигуряване на дейността на стратегически производства и на енергийната сигурност в контекста на нарушени вериги за доставки и санкции срещу ПАО „Лукойл“, засягащи активи у нас". Като проблем е посочена и непълно преодолената зависимост от руско ядрено оборудване, резервни части и експертиза, както и затрудненията при балансирането на електроенергийната система и честите аварии в електропреносната мрежа.

ДАНС отчита риск и от влошеното финансово състояние на значими въгледобивни дружества, както и от забавените инициативи за преквалификация на заетите в сектора и за използване на минните терени за проекти от "зелената" енергетика. Като проблемни са описани и проектите за железопътна и автомобилна инфраструктура.

Според агенцията критична зона остават проблемите с достъпа и качеството на здравните услуги, както и опитите за посегателства срещу публични ресурси за здравеопазване. Докладът отбелязва и дефицити на фармацевтичния пазар, свързани с логистични затруднения, неравномерно разпределение, схеми за паралелен износ и нарастващо потребление, включително без лекарско предписание.

Службата твърди, че в агрохранителната верига също има уязвимости, които водят до пазарни изкривявания, нелоялна конкуренция, непозволен внос и предлагане на опасни за здравето хранителни продукти и препарати за растителна защита. Като рискови са посочени и нарушената речна проводимост, включително вследствие на незаконен добив на инертни материали, замърсяването на въздуха и водите от промишлеността и селското стопанство, както и нарушенията при съхранението на опасни химически вещества.

В годишния си доклад ДАНС за пореден път отбелязва, че е изгонила или недопуснала шпиони и лица, застрашаващи националната сигурност, но без да посочва конкретика какво точно са направили тези хора и какви действия е предприела самата агенция. Според документа активността на чуждите специални служби в България остава "устойчиво висока" заради войната в Украйна, напрежението в Черноморския регион и ангажиментите на страната като член на ЕС и НАТО.

ДАНС посочва, че основните цели на чуждите разузнавания остават придобиването на чувствителна информация и изграждането на позиции за влияние в държавната администрация, стратегическите предприятия, медиите, неправителствения сектор и образователните институции. В сферата на финансовата сигурност службата е работила по противодействие на изпирането на пари, заобикалянето на международните санкции, финансовите измами и схемите за незаконно финансиране.

Особено внимание е отделено на опитите за подпомагане на санкционирани лица и компании и на защитата на финансовата система от външно влияние. В доклада обаче не се посочват конкретни данни, а случаят "Баба Алино" изобщо липсва в документа.