Частни охранители вече ще могат да работят и на допълнителен трудов договор, след като Народното събрание прие окончателно, на второ четене, промени в Закона за частната охранителна дейност. Законопроектът е внесен от Министерския съвет.

Досега трудовият договор за охранителна работа трябваше да е основен. Според мотивите на законопроекта, след като това изискване отпада, повече хора ще могат да работят като охранители допълнително.

Промените засягат и управителите на търговски дружества и юридически лица. Вече и те трябва да отговарят на изискванията за частна охранителна дейност.

При личната охрана възложител по договора вече може да е и юридическо лице, а не само физическо. Вносителят обяснява, че досега това можеше да е само управител или собственик на дружеството. Новото правило е за случаите, в които фирма плаща личната охрана на свой управител, собственик, служител или друго служебно лице под реална заплаха, а охраняваният не може да я плати сам.

Размерът на държавната такса за удостоверения ще се определя с тарифа. Тя важи за търговците с българска регистрация и за тези, регистрирани в друга държава от ЕС, в страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария. Според вносителя целта е двете групи търговци да са равнопоставени.

Депутатите отхвърлиха предложението на Анна Бодакова от „Демократична България“ хора, осъждани за сексуални посегателства, включително срещу непълнолетни, да не могат да работят в частната охрана, дори да са реабилитирани. „Смятам, че по този начин законът ще защити повече българските граждани и деца“, каза в пленарната зала Божидар Божанов от ДБ.

Парламентът промени и броя на членовете от Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР в Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност. Той ще е равен на броя на упълномощените представители на сдруженията на охранителните фирми.