Бюджетната комисия прие удължителния закон за бюджета за 2026 г.

Бюджетната комисия прие удължителния закон на бюджета за 2026 г., внесен от правителството в оставка на премиера Росен Желязков.

„За“ гласуваха 13 депутати от комисията, „против“ бяха четирима и един "въздържал се".

Вчера правителството в оставка предложи на парламента да одобри Законопроекта за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на България, Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.

На заседанието министърът на финансите в оставка Теменужка Петкова представи мотивите към законопроекта. 

В тях е записано, че съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси, в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер, не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели. 

Правителството в оставка, отчитайки сложната политическа обстановка в страната, както и практическата невъзможност Народното събрание да приеме бюджетните закони за 2026 г. до края на настоящата година, изработи предлагания законопроект, с който да се осигури яснота и предвидимост относно събирането на приходите и извършването на разходите и трансфери, отбеляза Петкова.

В мотивите се посочва, че със законопроекта се предлага правна рамка, която, от една страна да осигури безпроблемното функциониране на държавата и общините, а от друга страна - да гарантира правата и законовите интереси на гражданите, предоставяйки им правна сигурност във връзка с изплащането на възнаграждения, пенсии, социални помощи и други социални плащания, ползване на данъчни преференции и облекчения, както и извършването на други плащания.

Със законопроекта се предлагат ред и начин за извършване на разходи и тяхното приоритизиране, в случай че размерът на разходите е по-голям от размера на постъпилите приходи, както и прилагане на принципа на съразмерност.

Определя се редът за извършване на плащанията по бюджетите на общините, бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК.

В законопроекта се посочва, че когато приходите за съответния период са недостатъчни да покрият разходите и трансферите, лимитите за плащания се намаляват съразмерно до размера на приходите. Първостепенните разпоредители с бюджет приоритизират плащанията си, като разходите за заплати и социални плащания са приоритет и се изплащат в пълен размер.

Министър Петкова обясни още, че в законопроекта са отразени промените в размера на минималната работна заплата, като е записано, че достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в рамките на заеманата длъжност с изключение на заетите на минимална работна заплата. 

Предлага се също до приемането на Закон за държавния бюджет на България за 2026 г. да се даде възможност на общините, които реализират проекти по инвестиционната програма, по Приложение 3 към Закона за държавния бюджет да могат да финансират проекти чрез Българската банка за развитие в годишен размер до 900 млн. лева, както е предвидено в сега действащия Закон за бюджета за 2025 г.