Бюджетната комисия в парламента подкрепи днес на първо четене два законопроекта. С тях европейският показател „нетни първични разходи“ идва на мястото на сегашните национални правила за контрол върху бюджета. Отпадат автоматичните корективни механизми и средносрочната цел за структурния дефицит. Опозицията е против.

Още преди началото на извънредното заседание депутатите от „Демократична България“ Мартин Димитров и Владислав Панев заявиха пред журналисти в парламента, че управляващите нямат намерение да свалят дефицита под 3%.

Предисторията: ДБ: Управляващите не смятат да свалят дефицита под 3%

Промените в Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми събраха 14 гласа „за“, 2 „против“ и 4 „въздържал се“. Законът за публичните финанси мина с 12 гласа „за“, 6 „против“ и 3 „въздържал се“.

Първият закон губи цялата глава за автоматичните корективни механизми. Сега Фискалният съвет е един от органите, които могат да установят отклонение на дефицита от средносрочната цел за структурния дефицит. Тогава финансовият министър е длъжен да подготви корективен план в срок до 2 месеца. Законът урежда правата и задълженията на съвета при планирането и наблюдението на бюджета. С промените се въвеждат и европейските изисквания за независим орган със съвещателни и аналитични функции за публичните финанси.

В Закона за публичните финанси отпадат ограниченията по средносрочната цел. На тяхно място идва единен показател за нетните разходи.

Министерският съвет посочва, че в Пакта за стабилност и растеж на ЕС средносрочната бюджетна цел вече не е показател, а водещ е растежът на нетните първични разходи. Затова от кабинета смятат, че смисълът от национални автоматични корективни механизми е под въпрос. Министерският съвет е внесъл Закона за публичните финанси. В мотивите към него целта е националните фискални правила да се опростят, както препоръчват доклади на Европейската комисия и на Комитета за висши длъжностни лица по бюджета на ОИСР. Един показател улеснява планирането и наблюдението в сравнение със сегашната комбинация от сложни правила, смятат вносителите.

Председателят на комисията Константин Проданов („Прогресивна България“) обясни, че европейското наблюдение се основава на растежа на нетните първични разходи, а отклоненията водят до процедура по прекомерен дефицит. Ако старите механизми останат, ще има два паралелни режима: национален, за структурния баланс, и европейски, за нетните разходи. „В определени обстоятелства тези два режима могат да влязат в колизия“, каза Проданов пред БТА.

Панев и Димитров определиха промените като опасен прецедент и настояха страната да запази националните ограничения. Според Димитров това е разхлабване на бюджетната дисциплина. Той смята, че сегашните механизми трябва да останат, вместо да се чака Европейската комисия да открие проблеми и да наложи процедура по свръхдефицит. Проданов отговори, че държавите в Европа спазват същите критерии, и нарече тезите на опозицията несъстоятелни внушения.

Асен Василев („Продължаваме промяната“) не смята, че бюджетът се разхлабва. Според него България трябва да следи бюджета със собствени механизми, а не само с тези на Европейската комисия. Владислав Горанов (ГЕРБ-СДС) посочи, че определението за нетни разходи включва и приходите, така че новото правило е по-строго от сегашните в Закона за публичните финанси.

Членовете на Фискалния съвет Любомир Дацов и Десислава Калчева изразиха положителното становище на институцията. Дацов каза, че в Европа фискалните съвети са по-скоро съветници и анализатори, отколкото контролни органи. Фискалният съвет държи да има роля при националните предпазни клаузи.

Опозицията възрази най-вече срещу два текста от Закона за публичните финанси. Първият предвижда законът за държавния бюджет да определя и национално финансираните публични инвестиции. Видът, обхватът, условията, критериите и редът за тяхната оценка и приоритизиране ще се уреждат с наредба на Министерския съвет. Димитров нарече текстовете спорни, защото позволявали разходи да се залагат в бюджета субективно чрез наредба. Проданов отговори, че проектите така или иначе ще бъдат в Закона за държавния бюджет и депутатите ще ги видят и обсъдят.

Вторият текст позволява при удължителен закон за бюджета държавата да тегли дълг от международните пазари. Лимитът трябва да включва главницата по текущите погашения и разходите по дълга, включително лихвите. Депутатката Петкова каза, че текстът може да се тълкува като разрешение за допълнителен дълг, а не само до размера на годишните погашения, както е сега.

Горанов предложи тези текстове по-скоро да отпаднат, защото философията на закона е друга. Сегашните правила гарантират, че без съгласие за бюджет той става балансиран, а дългът се замразява, каза той. Подобна теза изказа и Венко Сабрутев („Продължаваме промяната“).

Министерството на финансите ще редактира текстовете за дълга, за да е ясна целта им. „Прогресивна България“ ще припознае поправките между първо и второ четене.

Комисията отхвърли два законопроекта на Божидар Божанов („Демократична България“) и група депутати за промени в Закона за публичните финанси. Единият предлагаше методика за разпределяне на общинските бюджети, а другият задължаваше Министерството на финансите да публикува данните за изпълнението на бюджета по ясен график.

Заседанието започна с второ четене на промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които комисията прие без дебат. Те въвеждат европейска директива и изрично допускат до търговия на многостранна система за търговия акциите на дружества, при които една акция дава право на повече от един глас. Собствениците на такива дружества привличат нов капитал чрез нови акционери и запазват управлението по своя визия.