Към края на месец юли текущата година бюджетният дефицит на Република България възлиза на 2,201 млрд. евро на касова основа, става ясно от официално съобщение на Министерството на финансите. Това отрицателно салдо по консолидираната фискална програма (КФП) съответства на 1,8 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП).

Оповестените данни потвърждават предварителните оценки, които бяха представени в началото на този месец. На месечна база се наблюдава оптимизиране на отрицателното салдо с около 200 млн. евро, след като в края на юни дефицитът бе на ниво от 2,4 млрд. евро.

Размерът на фискалния резерв към 31 юли 2026 г. възлиза на 8,525 млрд. евро. Тази сума включва 8,039 млрд. евро под формата на депозити на фискалния резерв в БНБ и търговски банки, както и 485,8 млн. евро вземания от фондовете на Европейския съюз, предназначени за аванси, сертифицирани разходи и други.

Общите приходи, помощи и дарения по КФП за периода до юли 2026 г. достигат 26,347 млрд. евро, което е 53,1 на сто от планираните за годината разчети. На годишна база постъпленията бележат ръст от 11,2 на сто (или 2,644 млрд. евро) спрямо същия период на 2025 г. Основните компоненти на приходите включват:

  • Данъчно-осигурителни приходи в размер на 21,076 млрд. евро, което представлява 54,8 на сто от годишните разчети.
  • Важен показател е, че постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 80 процента от общите постъпления по КФП за отчетния период.
  • Неданъчни приходи в размер на 3,083 млрд. евро (53,3 на сто от годишния план), отбелязващи спад с 443,6 млн. евро спрямо предходната година. Този спад се дължи главно на по-ниските постъпления от дивидент от държавни предприятия, тъй като през 2025 г. бе внесен междинен дивидент. Тези приходи се формират от такси (държавни, общински и съдебни), концесии, продажба на квоти за парникови газове и доходи от собственост.
  • Приходи от помощи и дарения в размер на 2,187 млрд. евро, където влиза и плащане от Европейския съюз по четвъртото искане от Плана за възстановяване и устойчивост на стойност 896,1 млн. евро.

Разходите по консолидираната фискална програма (включително вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2026 г. възлизат на 28,548 млрд. евро, или 50,3 на сто от годишните разчети. За сравнение, през същия период на 2025 г. разходите са били 25,890 млрд. евро. Увеличението се обяснява със следните фактори:

  • По-високи разходи за пенсии след индексацията им по швейцарското правило през юли 2025 г. и юли 2026 г.
  • Ръст в минималната работна заплата от януари 2026 г. и допълнителното индексиране на възнагражденията спрямо натрупаната инфлация за 2025 г.
  • Повишени разходи за социални и здравноосигурителни плащания, както и за персонал.
  • Значителен ръст на капиталовите разходи, свързан с изпълнението на проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост и Общинската инвестиционна програма.

Нелихвените разходи са 27,237 млрд. евро, представляващи 50,2 на сто от годишния разчет, което е ръст от 2,332 млрд. евро спрямо юли 2025 г. В тази категория текущите нелихвени разходи възлизат на 24,125 млрд. евро, а капиталовите — на 3,093 млрд. евро. Лихвените плащания възлизат на 649,7 млн. евро, отчитайки увеличение с 261,7 млн. евро спрямо година по-рано, докато предоставените трансфери за чужбина са 18,7 млн. евро.