Разходите на държавата надхвърлиха приходите с 3,669 млрд. евро към края на септември, показват данните на Министерството на финансите. Това са 2,8% от прогнозния БВП и сумата съвпада с прогнозата, която министерството обяви в началото на миналия месец.

Дефицитът е на касова основа, тоест сметката е по парите, които реално са влезли и излезли от хазната. В края на август той беше 3,075 млрд. евро, равни на 2,4% от БВП. Само за месец е нараснал с около 590 млн. евро.

До края на септември държавата е похарчила 37,567 млрд. евро, заедно с вноската на България в бюджета на ЕС. Това е 66,1% от годишния план, при 33,650 млрд. евро година по-рано. Най-бързо растат социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсиите, както и разходите за инвестиции и за персонал.

От МФ обясняват ръста с индексирането на пенсиите по швейцарското правило от 1 юли 2025 г. и от 1 юли 2026 г. и с по-високата минимална заплата от януари 2026 г. От януари заплатите бяха вдигнати с натрупаната инфлация за 2025 г., която е 5%. Повече пари отиват и за проекти по „Плана за възстановяване и устойчивост“ и по Общинската инвестиционна програма.

Разходите без лихвите по дълга са 35,734 млрд. евро, или 65,9% от плана, с 3,521 млрд. евро (10,9%) повече от година по-рано. Текущите са 31,290 млрд. евро, а капиталовите, заедно с нетния прираст на държавния резерв, достигат 4,420 млрд. евро. Трансферите за чужбина са 24,0 млн. евро. Лихвите стигат 974,5 млн. евро, с 289,8 млн. евро повече, и вече са 92% от предвиденото за цялата година.

В хазната са влезли 33,898 млрд. евро от приходи, помощи и дарения. Това е 68,3% от годишния план и с 3,344 млрд. евро, или 10,9%, повече, отколкото през същия период на 2025 г. Данъците и осигурителните вноски носят 27,201 млрд. евро, което е 70,8% от плана и 80,2% от всички приходи. Номинално те растат с 9,9%, или с 2,451 млрд. евро.

Неданъчните приходи от такси, дивиденти, концесии и продажба на квоти за парникови газове са 4,051 млрд. евро, 70% от плана, но с 609,3 млн. евро по-малко. Причината е по-малкият дивидент от държавните дружества, защото през 2025 г. те внесоха междинен дивидент за финансовата 2025 г. Помощите и даренията, основно пари от фондовете на ЕС, са 2,646 млрд. евро, с 1,502 млрд. евро повече.

Към 30 септември във фискалния резерв има 8,478 млрд. евро. Депозитите в БНБ и банките са 6,565 млрд. евро, а вземанията от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други са 1,912 млрд. евро.

Дългът на „Централно управление“ в края на септември е 37,416 млрд. евро, или 28,7% от БВП, показва месечният бюлетин на МФ. Спрямо август той е нараснал със 169,0 млн. евро, основно заради нови държавни ценни книжа, продадени на местния пазар.