Пред паметника на Незнайния воин в София беше отслужен традиционният богоявленски водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия.

Президентът Румен Радев прие почетния строй на представителните части на Българската армия. Пред Паметника на Незнайния воин бяха положени венци и цветя. 

На ритуала присъстваха и председателят на парламента Рая Назарян, вицепрезидентът Илияна Йотова, кметът на София Васил Терзиев, вицепремиерът в оставка Атанас Зафиров, министърът на отбраната в оставка Атанас Запрянов, министърът на регионалното развитие и благоустройство в оставка Иван Иванов, председателят на парламентарната комисия по отбрана Христо Гаджев, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, народни представители.

Богоявленският водосвет беше отслужен от българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, в съслужение със свещеници от Българската православна църква. 

В ритуала участваха знамената-светини на 13-и пехотен Рилски полк, 15-и пехотен Ломски полк, 23-и пехотен Шипченски полк, 30-и пехотен Шейновски полк, Шести пехотен Търновски полк, 24-и пехотен Черноморски полк, 25-и пехотен Драгомански полк и щандартът на Първи конен полк, както и бойните знамена на Националната гвардейска част, Военната академия „Г. С. Раковски“, военните формирования 44 510 – София, 22 320 – Божурище, 28 860 – Горна Малина, 24 900 – Враждебна и на представителните знамена на видовете въоръжени сили.

На 6 януари по традиция се освещават бойните знамена, флаговете и знамената светини на Българската армия. За първи път в българската история по инициатива на цар Симеон I е отслужен водосвет на българските бойни знамена преди битката при река Ахелой (20 август 917). До падането на България под османско иго през 1396 г. преди всяка битка, която води българската войска, се е извършвал водосвет. Традицията е възстановена през 1880 г. след освобождението на България от османско иго (1878) от първия военен министър на Княжество България Пьотър Паренсов. Тогава освещаването на бойните знамена на Българската армия е извършено за първи път на църковния празник Богоявление. Ритуалът се е извършвал до 1946 г., след което прекъсва и е възстановен през 1993 г. Оттогава във всички гарнизони в страната, най-висшият йерарх на Българската православна църква в епархията, след прочитане на молитвата „За успех на народа", ръси със светена вода за здраве и успехи представителни части на Българската армия и нейните бойни знамена, се посочва в информация на отдел „Справочна" на БТА. 

На този ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Божан,  Божанa, Дана и др.