Българският туристически сектор преминава през ключов момент на трансформация, обусловен от членството в еврозоната и Шенген. Експерти от катедра „Икономика на туризма“ при УНСС – проф. д-р Еленита Великова и доц. д-р Светослав Калейчев, споделят своите виждания за развитието на сектора.

Ползи от еврозоната и Шенген

Присъединяването към еврозоната ще повиши доверието към България като туристическа дестинация, намалявайки транзакционните разходи за чуждестранните туристи. Ползите за изходящия туризъм включват по-лесно планиране и прозрачност на цените. Членството в Шенген вече показва ръст на краткосрочните пътувания, особено от съседни страни, с потенциални икономически ползи от над 1,3 млрд. лв. годишно.

Цени за лятото и предизвикателства

Очакванията са за увеличение на цените в морските хотели с 5-12% поради фактори като договори с туроператорите и непредсказуема инфлация. Водещи предизвикателства пред сектора включват качеството на услугите, конкуренцията и климатичните промени. С въвеждането на еврото туристите ще сравняват цените по-лесно, което поставя фокус върху персонализираното обслужване и качествените продукти.

Бранд „България“ и уелнес туризъм

Концепцията Therme Rose Bulgaricum, разработена от УНСС, обединява термалните води, автентичните продукти и културната символика, за да наложи България като целогодишна дестинация за здраве и благополучие. Експертите подчертават важността от агресивно популяризиране на българските символи (гайда, кисело мляко) на международно ниво.

ИИ, климатични промени и нагласи на българите

Нагласите на българите се рационализират, търсейки по-добро съотношение цена-качество. Изкуственият интелект (ИИ) играе все по-голяма роля в планирането на пътуванията, особено за по-кратки ваканции, стимулирайки пътуванията в междинните сезони. Курортите в планините трябва да преосмислят предлагането си, залагайки на събитиен и уелнес туризъм, докато морските курорти трябва да предлагат разнообразие от услуги при по-чести дъждовни дни.