Българският пазар на мебели: ръст и предизвикателства

Българският пазар на мебели: ръст, предизвикателства и перспективи

Наближаващото членство на България в еврозоната и оживеният пазар на недвижими имоти стимулират продажбите на мебели в страната, споделя в интервю за БТА проф. д-р Васил Живков, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) и ръководител на Катедра "Интериор и дизайн за мебели" в Лесотехническия университет в София.

Според него, от началото на 2025 г. се наблюдава намаление на цените на мебелите с близо 6%, като до края на годината и началото на 2026 г. не се очаква спекулативно покачване.

Проф. Живков подчертава и нарастващата нужда от квалифицирани кадри в сектора. "Браншът предлага свободни позиции за инженери-конструктори, инженери-технолози, дизайнери и работници", отбелязва той в контекста на откриването на учебната година в Лесотехническия университет.

Оптимистичната тенденция се потвърждава и от ръста на новоприетите студенти в три специалности, пряко свързани с мебелната индустрия – "Технология на дървесината и мебелите", "Инженерен дизайн (Интериор и дизайн за мебели)" и "Компютърни технологии в мебелната индустрия". През 2025 г. са приети 160 студенти в тези специалности, в сравнение с около 125-130 през предходната година.

"Това е сигнал, че браншовете дървообработване, мебелна промишленост и интериорен дизайн са силни, те имат нужда от хора и младите българи виждат перспектива в тях"

коментира проф. Живков. Той добавя, че годишно се дипломират около 30 бакалаври по "Технология на дървесината и мебелите" и "Компютърни технологии в мебелната индустрия", а с включване на задочното обучение – 40-50. Броят на магистрите е около 10-15 годишно, а по специалност "Инженерен дизайн" – около 30.

Въпреки положителните тенденции, проф. Живков подчертава острия дефицит на инженери, особено извън столицата. Заплатите за млад инженер в София варират от 2500 до 4000 лева, а в другите региони – от 2200 до 3500 лева.

Интересно е, че в някои случаи квалифицираните работници, например монтажници, получават дори по-високи заплати от инженерите, като причина за това се посочва липсата на достатъчно квалифицирани кадри.

"В България е постижима чиста заплата за работник в мебелния бранш от 2500 лева, допълни проф. Живков, като отбеляза, че много от тях получат дори и по-високо възнаграждение."

Секторът се сблъсква и с проблема за текучеството на работници от трети страни, главно от бивши съветски републики – Азербайджан, Казахстан, както и от Далечния Изток и Украйна.

"Някои от тях сключват договор с българска фирма и на петия ден се оказва, че вече са във Франция, Италия, Германия и няма механизъм, който да ги върне обратно"

отбелязва проф. Живков, като добавя, че е необходима прецизиране на процеса по наемане на работници от трети страни.

Що се отнася до икономическото състояние на мебелните фирми в България, проф. Живков споделя, че те са около 2200-2300, като почти 90% са малки и микро предприятия. През 2024 г. браншът отчита лек спад на производството от 4,9%, и намаление на износа с 1,7%, стойности, които според него са в рамките на допустимото.

Обаче, до юли 2025 г. се наблюдава оживление на вътрешния пазар с ръст на производството от около 12-13%, което се обяснява с активността на пазара на недвижими имоти. Паралелно с това, обаче, се отчита рязко намаление в цените на българските мебели за износ – спад от 42%.

"Сред причините за негативните резултати той посочи стагнацията на западни пазари, където се отчита рязко намаляване потреблението на мебели, което рефлектира и върху цените на българските компании".

Очаква се положителните тенденции на вътрешния пазар да се запазят, дори с леко увеличение на продажбите до края на годината, до голяма степен благодарение на влизането на България в еврозоната.

Що се отнася до цените, националната статистика отчита леко поевтиняване с 5,7% от началото на 2025 г., но проф. Живков припомня пика от 2023 г. с 35% ръст спрямо 2020 г. Той отхвърля възможността за картелно споразумение, аргументирайки се с конкурентната пазарна среда и липсата на големи конгломерати.

"Когато се бориш за пазар в страната и особено в чужбина, е абсурдно да си играеш с цените"

отбелязва той. В момента се наблюдава успокояване на цените на материалите и енергията, като много фирми произвеждат собствена електроенергия.

"Ако има нещо, което да нагнетява цените, това са работните заплати"

допълва той.

Браншът е внесъл писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по повод очакваното повишаване на митата за внос на мебели в САЩ, с искане за защита на европейските производители. Към момента все още няма отговор. Според проф. Живков, износът на България за САЩ не е голям, като основните износители са страни от ЕС и Великобритания.

Българите най-често обновяват столове, канапета, дивани, маси и гардероби, а по-рядко – кухненските мебели. Актуална тенденция при библиотечните шкафове са цветните стъклени врати и вградено осветление. При тапицираните мебели се забелязва предпочитание към текстилните дамаски заради удобството и лесното им поддържане.