Българската икономика се очертава като една от най-бързо развиващите се в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) през периода от 2025 до 2027 година, като годишният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) ще остане над 3 на сто. Тази оптимистична прогноза идва от последния доклад на застрахователя на търговски кредити "Алианц Трейд".

Според доклада, стабилното вътрешно търсене, подкрепено от високото потребление на домакинствата и увеличението на заплатите, ще бъде основен двигател на този растеж. За 2025 година, се предвижда ръст на БВП от 3,1 на сто, което ще постави България в предни позиции в региона, като изключение правят само Хърватия (4 на сто) и Полша (3,3 на сто). През 2026 година, с очакван ръст от 3,2 на сто, страната ни се очаква да заеме трето място след Хърватия (3,8 на сто) и Полша (3,4 на сто). През 2027 година, с прогнозен ръст от 3,1 на сто, се очаква България да излезе на лидерската позиция в ЦИЕ.

Анализаторите подчертават, че инвестициите също ще играят ключова роля за икономическия растеж през следващите три години. Тези инвестиции са тясно свързани с развитието на проекти, финансирани от Европейския съюз по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и с мащабните публични разходи за инфраструктура и отбрана.

Докладът предвижда стабилен пазар на труда, като безработицата се очаква да спадне до около 3,3 на сто до 2027 година. Инфлацията се очаква да се успокои до нива под средните за региона, демонстрирайки низходяща тенденция - от 3,6 на сто за 2025 година, през 2,8 на сто за 2026 година до 2,6 на сто за 2027 година.

Джовани Скарпато, икономически анализатор за Централна и Източна Европа в "Алианц Трейд", обяснява, че предстоящото присъединяване на България към еврозоната в началото на 2026 година ще повиши доверието и ще активира вътрешните двигатели на икономиката. "В очакване на прехода към евро домакинствата и фирмите увеличават депозитите и кредитната активност. По-ниските разходи за финансиране и засиленото парично предлагане се очаква да допринесат допълнително както за потреблението, така и за инвестициите", посочва той.

Скарпато обобщава: "Всички тези фактори са в основата на очакван период на стабилен и воден от търсенето икономически растеж, което ни кара да мислим, че България ще превъзхожда повечето от държавите в региона".

Освен това, до 2030 година, българската икономика ще регистрира допълнителен кумулативен растеж от 2,8 процентни пункта, благодарение на ангажиментите на страната в областта на отбраната. По този показател България се нарежда на осмо място сред 20 европейски държави. Въпреки че приносът е по-умерен, той все пак поставя страната на солидна позиция в региона. Като сравнение, Латвия води в ЦИЕ с допълнителни 11,7 процентни пункта, следвана от Литва (+6,9 процентни пункта) и Унгария (+6,6 процентни пункта).

Важно е да се отбележи, че Международният валутен фонд също прогнозира икономически ръст от над 3 на сто за България през тази и следващата година, според редовния си доклад "Перспективи за световната икономика".

Въпреки оптимистичните перспективи, анализът на "Алианц Трейд" предупреждава за глобални рискове, които могат да повлияят на българската икономика. Т.нар. "тарифна война" ще има ограничен ефект върху България, но може да създаде затруднения, особено за експортно ориентираните бизнеси.

Камелия Попова, управител на "Юлер Ермес" (Euler Hermes) за България, която вече развива дейност под търговската марка "Алианц Трейд", коментира: "Според нашите експерти разразяващата се на световно ниво "тарифна война" ще има относително малък директен ефект върху България. Въздействието се оценява на спад от 0,2 процентни пункта от ръста на БВП през 2026 г. в сравнение със сценарий без тарифи. Това отразява ограничения директен износ на България за САЩ. Въпреки това българският бизнес също остава изложен на косвени рискове, включително по-слабо търсене от ключови европейски партньори, по-високи разходи за входни ресурси поради нарушени вериги за доставки и забавени инвестиционни решения на фона на нарастващата глобална несигурност".

Продължаващият ръст на фалитите по света представлява допълнителен фактор за риск. Данните показват, че увеличението на несъстоятелностите през 2025 година ще достигне 6 на сто на глобално ниво, с допълнителен ръст от 4 на сто през 2026 година. Успокоение на тази тенденция се очаква едва през 2027 година.

Камелия Попова заключава: "В този неспокоен контекст на глобално ниво и предвид актуалните дискусии за политическата и социална стабилност у нас, въпреки оптимистичните прогнози българските компании трябва да останат нащрек за рисковете. Проверката на търговски партньори, внимателното следене на притеснителните тенденции в различни икономически сектори, навременния достъп до важна информация, са решаваща подкрепа, която доказан партньор като нас може да окаже във всеки момент. А застраховката на търговските кредити остава ключовият инструмент за защита".