България прокара подкрепа за отглеждането на маслодайна роза в позицията на Съвета на ЕС за общата земеделска политика (ОСП) след 2027 г., съобщиха от Министерството на земеделието и храните. Министрите по земеделие и рибарство одобриха в Люксембург мандат за преговори с Европейския парламент.

България на срещата беше представена от министъра на земеделието и храните Пламен Абровски. Той убеждаваше колегите си от другите държави членки и от Ирландското председателство, че розопроизводството трябва да получи подпомагане. Страната поиска и преходната национална помощ да остане след 2027 г., за да няма рязък спад на подпомагането в чувствителни сектори.

Според Абровски розопроизводителите имат сериозни проблеми през последните години: площите се свиват, изкупните цени са ниски, разходите за производство са високи, а работници не достигат. Затова тази емблематична за България култура трябва да получава помощ.

През септември, на заседание на Консултативния съвет по маслодайна роза, министърът съобщи, че през 2026 г. производството на розов цвят в България е с 31 процента повече спрямо предходната година. „Розите са най-големият ни приоритет в момента“, каза тогава той. Там добави, че е поставял темата за подпомагането на розовия сектор пред всеки Съвет на министрите на земеделието в Брюксел.

Абровски настоява и за преходни мерки, така че подпомагането на земеделските стопани да не се прекъсва.

В преговорите за дългосрочния бюджет на ЕС, Многогодишната финансова рамка за 2028-2034 г., които още продължават, министърът иска справедливи плащания по ОСП. Иска и окончателно пълно изравняване на нивата на плащанията между държавите членки, т.нар. външна конвергенция.

Според него всяка държава трябва сама да решава дали да намали и ограничи дегресивното плащане на площ. Той иска и достатъчно гъвкави правила, съобразени със структурата на стопанствата и особеностите на всяка страна. Стопаните, които получават плащания, трябва да могат да приспадат разходите си за труд, преди да се приложат намаленията и таваните.

Абровски иска и стабилно финансиране за развитието на селските райони, включително за ЛИДЕР и за мерките за знания и иновации по Националния и регионалния план за партньорство. За България е от особено значение малките фирми да получават повече информация и помощ с документите, посочи той.

Министрите обсъдиха и как държавите членки и Европейската комисия да използват по-добре разширяващата се мрежа от търговски споразумения на ЕС, за да изнасят нови селскостопански продукти и храни. По въпроса за нетарифните бариери пред търговията министърът предложи Комисията да настоява пред търговските партньори целият ЕС да бъде третиран като едно цяло, с обща и еднакво сигурна система за безопасност на храните.

„Би било добре да има финансиране за създаването на експортни кооперативи, които да обединяват продукцията на множество местни фермери под обща марка за външните пазари“, каза министърът.