България и Словакия, с подкрепата на Чехия, Гърция, Полша и Румъния, внесоха общи искания в Съвета на ЕС по енергетика в Люксембург. Шестте държави настояват зеленият преход да продължи, без това да е за сметка на сигурните доставки, цените на енергията и способността на индустрията да се конкурира, съобщиха от Министерството на енергетиката.

Позицията представи министърът на енергетиката Ива Петрова.

Исканията се основават на съвместна декларация на браншовите асоциации от шестте държави. Представители на енергийни организации от Централна и Източна Европа я подписаха на 8 октомври 2026 г. в София. Документът се казва Софийска декларация за енергийна сигурност и конкурентоспособност в Централна и Източна Европа.

Първото искане засяга схемата за търговия с емисии, системата, по която фирмите плащат за въглеродния диоксид, който отделят. Шестте държави искат тя да се прилага реалистично и да се отчита какво ще струва на хората. Същото искат и за преразгледаната Директива за възобновяемата енергия, като настояват за повече гъвкавост при целите за транспорта.

За транспорта държавите искат технологична неутралност. На практика това значи ЕС да не налага една технология за намаляване на вредните емисии, а да остави различни пътища. Според шестте държави биогоривата и рециклираните въглеродни горива могат да намалят емисиите на колите, които вече са по пътищата.

Държавите поискаха и реалистично прилагане на Регламента за метана, при което да се гледа и енергийната сигурност. Фирмите, които са засегнати от правилата, трябва да получат ясни условия, които могат да изпълнят. Шестте държави очакват от ЕС предвидими решения, които да постигнат целите за климата и да отчетат какво струва преходът на икономиката и на хората.

Министрите обсъдиха и проекторегламент, който трябва да направи сметките за ток поносими. Идеята в него е да се намалят системните разходи, да се използва повече ток вместо други горива и да се въведат повече цифрови решения.

България иска повече прозрачност при определянето на мрежовите тарифи. Това са цените, които потребителите плащат за пренос и разпределение на тока, и те са част от всяка сметка. Страната настоява тези цени да продължат да се определят от националните регулатори, без намеса отвън.

България иска и такива начини за финансиране, които да не прехвърлят прекомерно разходите върху потребителите. Страната очаква конкретни предложения от Европейската комисия, включително за тристранни споразумения за мрежите. Те биха могли да допринесат за мобилизиране на финансиране и по-справедливо разпределение на разходите за развитие на инфраструктурата.

Петрова поиска и по-гъвкави, по-прости и по-бързи правила за държавна помощ, за да могат правителствата да реагират бързо при извънредни ситуации. Като пример тя посочи временната рамка на Еврокомисията за държавна помощ за секторите, които са най-засегнати от кризата в Близкия изток, известна като METSAF.

Гърция предложи общо заседание на министрите на енергетиката, финансите и икономиката, защото решенията имат голямо значение за държавните бюджети. Словакия също подкрепя идеята, а България се присъедини към нея.

За рамката за енергийна и климатична политика след 2030 г. България настоява за по-добра координация при кризи. Причините са две. Едната е конфликтът в Близкия изток, а другата са безпрецедентно ниските нива на Дунав. Според България двете кризи показват, че рисковете са свързани помежду си. От министерството смятат, че заради критичното ниво на реката общата готовност за кризи е решаваща.

Страната насърчава няколко регионални проекта. Сред тях са Вертикалният газов коридор, електроенергийните коридори „Изток-Запад“ и „Север-Юг“, както и зелените енергийни маршрути от Каспийския регион към Европа.

Петрова говори и за съхранението на енергия. Тя посочи, че то е важно, за да може енергийната система да се приспособява по-лесно и доставките да са сигурни. България подкрепя нови начини за финансиране на проекти, които ще са от полза за системата и за съседните страни дълго време.

„Очакваме адекватна оценка на българските проекти, кандидатстващи за финансиране по Механизма за свързване на Европа, включително проекта „Яденица““, каза министърът. Механизмът за свързване на Европа е европейска програма, която дава пари за енергийни, транспортни и цифрови връзки между държавите.

България настоява и за по-задълбочен разговор в регионалните и международните формати, в които вече участва.

Следващата стъпка е 31-вата конференция на ООН по изменението на климата, COP 31, в Анталия, Турция. Там България ще предложи обща инициатива на министрите на околната среда, енергетиката и транспорта за по-добра координация и по-голяма готовност при кризи.