България е последна в Европейския съюз по продължителност на живота, с 5,7 години под средното за ЕС. Това показват данни на Евростат, които здравният икономист Аркади Шарков представи на национална медицинска конференция по дълголетие с международно участие. Организатор е Българската лонджевити асоциация.

Според Шарков българите живеят средно около 75 години, а средната стойност за ЕС е около 81. България е на трето място по години, прекарани в добро здраве.

По данни на НСИ за 2025 г. всеки четвърти българин е на 65 или повече години, а 62-ма от 100 души са в работоспособна възраст. Хората над 65 години са 24,3% от населението. Делът им се очаква да стигне 26,5% през 2050 г. и 30,2% през 2070 г.

През 2026 г. мъжете излизат в пенсия на 64 години и 9 месеца, а жените на 62 години и 6 месеца. Средно 19,7 години са получавали пенсия мъжете през 2025 г., а жените 26,5. Според Шарков днешните пенсионери ще я получават за по-кратък период.

Между 11 и 12% от хората нямат здравни осигуровки. Един от трима в работоспособна възраст е имал прекъсване на осигуряването през 2020–2022 г.

Петте приоритета, които Шарков посочи, са измерване и анализ, превенция на причините, които скъсяват живота, стимули за услуги и персонал там, където населението намалява най-бързо, финансиране и планиране.

Изследователят и географът Георги Бърдаров представи три нови демографски модела: ниска раждаемост, постоянно растяща средна продължителност на живота и глобално разместване на населението. В миналото свръхраждаемостта е компенсирала високата смъртност, затова днешните тенденции са логични, обясни той. Преселвания е имало и преди, но без толкова развити технологии, транспорт и информация. Процесите са нормални и няма място за паника, смята Бърдаров.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов поздрави организаторите, че са поставили дълголетието в центъра на събитието. Според него то все повече се превръща в бизнес с нерегламентирани продукти, затова лекарите трябва да разбират процесите и да пазят пациентите от недостоверна информация.

Председателят на асоциацията д-р Райна Стоянова каза, че през последните десетилетия напредъкът е голям. Според нея дълголетието не зависи само от гените, храненето и движението, а от взаимодействието между икономически фактори, начин на живот и достъп до качествено здравеопазване. Никоя област сама не може да покрие всички фактори, но заедно може да се промени начинът, по който остаряваме. Тя прочете и приветствено писмо от кмета на София Васил Терзиев, който поздравява организаторите и подчертава значението на знанията за дълголетието.

Александър Симидчиев от парламентарната група на „Демократична България“ посочи какво води до преждевременна смърт: поведението и навиците имат дял от 40%, генетичната предразположеност от 30%, социалните условия от 15%, медицинската помощ от 10% и околната среда от 5%. Според него отговорността може да се гледа по две начина, като държавна и като индивидуална.

Само системата може да се погрижи за средата и качеството на въздуха, за акцизите върху тютюна и алкохола и за ограничаването на солта и захарта в храните. Тя отговаря и за достъпните профилактични прегледи и изследвания за ранно откриване на болести. Личната отговорност е в навиците: да се намали или спре тютюнопушенето и да се живее здравословно.

Най-дългият доказан живот е на французойката Жана Калман, 122 години и 164 дни, припомни Симидчиев. Според него рекордът ѝ е биологичен стандарт, към който човек може да се стреми. Затова той отдава значение на националната здравна стратегия от 2024 г. В нея има мерки с измерими стойности, но е „захвърлена в някое чекмедже“, каза той.