На сайта си Асоциацията на банките в България (АББ) публикува днес разяснения по петте най-често повтаряни твърдения за печалбите на банките. Поводът е предложението на правителството за еднократен данък върху свръхпечалбите в няколко сектора, сред които и банковият.

Според АББ в публичното пространство се повтарят твърдения, които не винаги са пълни. „Целта ни е да внесем повече яснота и контекст в обществения разговор за банките и ролята им в икономиката“, се посочва в публикацията.

В края на септември управителят на БНБ Димитър Радев предупреди срещу допълнителния данък. Според него той може да направи кредитите по-скъпи или по-трудно достъпни, да ограничи частните инвестиции и да оскъпи държавното финансиране, тоест парите, които държавата взема назаем.

В становище от началото на октомври АББ също се противопостави на облагането. Според асоциацията няма основание да се говори за извънредна печалба, а мярката застрашава способността на банките да финансират икономиката, нарушава равнопоставеността и правната сигурност и противоречи на националното и европейското право.

Твърдението, че печалбите на банките са скочили с 588%, АББ оспорва с данни за няколко години. Банковият сектор е спечелил 0,82 млрд. евро през 2019 г. и 1,85 млрд. евро през 2025 г., а в пандемичната 2020 г. печалбата е спаднала с 51% до 0,42 млрд. евро. Ръстът от 2019 до 2025 г. е далеч под 588%, според асоциацията.

Ако за основа се вземе кризисната 2020 г., ръстът изглежда по-голям, но и от 0,42 до 1,85 млрд. евро той остава далеч под тази стойност. Активите, капиталът, кредитният портфейл и БВП са нараснали приблизително два пъти между 2019 и 2025 г. Според АББ печалбата расте със същия темп.

Според асоциацията таксите не носят половината от печалбата, защото са само част от нелихвения доход, тоест от приходите, които банката не получава от лихви. По данни на Европейския банков орган той е 19,5% за цялата банкова система в България и 28,6% средно за ЕС и Европейското икономическо пространство. Освен такси, в него влизат приходи от консултации, управление на активи, брокерски и попечителски услуги, пласиране на емисии и продажба на инвестиционни продукти. Затова клиентските такси са малък дял от тези 19,5%, посочват от АББ.

Според проучване на асоциацията от 2025 г. дигиталните преводи струват до 5,4 пъти по-малко от хартиените, а делът им в системата е над 76%. Ако клиентът плаща услугите поотделно по тарифите, цената е над 6 пъти по-висока, отколкото при абонаментен пакет.

АББ оспорва и твърдението, че 45% от печалбата се изнася като дивидент. Между 2020 и 2022 г. банките нямаха право да разпределят дивидент заради пандемичната криза. От 2018 г. насам инвестициите и реинвестициите им чрез ръст на собствения капитал надхвърлят 5,5 млрд. евро, или над 70% от печалбите за периода. Според асоциацията от всяко 1 евро печалба 70 евроцента са вложени и реинвестирани в страната.

Печалбите не идват от високи лихви, твърдят от АББ. През 2022 г. много държави вдигнаха лихвите, а банките в България продължиха да ги свалят. В края на първото полугодие на 2026 г. жилищните заеми у нас са стрували 2,75% годишно, измерено с годишния процент на разходите (ГПР), който включва цялата цена на кредита за една година. Според АББ това е най-ниското ниво в еврозоната. Лихвата по новите жилищни кредити е 2,41%, а според асоциацията ипотеките у нас са най-достъпните в Европа.

На упрека, че банките не допринасят достатъчно за обществото, АББ отговаря с няколко примера. По време на пандемията те отложиха с частен мораториум по кредитите плащания за над 5 млрд. евро. Според асоциацията клиентите можеха да не плащат вноски, докато не възстановят нормалната си работа и активност.

В подготовката за еврозоната банките са вложили собствени финансови, технологични и човешки ресурси за над 255 млн. евро. Според АББ секторът е бил водещ в присъединяването към еврозоната и е осигурил плавен преход. От 2024 г. по глобалния данък банките дължат с 50% по-висок данък от останалите задължени лица.

Асоциацията нарича банките сред най-големите данъкоплатци и голям купувач на държавни ценни книжа (ДЦК), с което помагат на държавата да финансира дълга си при изгодни условия. От поевтиняването на тези книжа между 2020 и 2022 г. банките са загубили около 450 млн. евро. Според АББ контрастът между загубите и последвалото възстановяване е бил използван и при определянето на привидната „свръхпечалба“.