Сухопътните войски приеха вчера първите бойни машини на пехотата „Страйкър“, а до края на годината се очакват още три, каза министърът на отбраната Димитър Стоянов в предаването „Денят започва“ на БНТ. Първите пет машини вече са в 61-ва бригада.

Министерството предвижда регионален център за обслужване на „Страйкър“ във Велико Търново. Там ще се поддържа и техниката на други държави от региона със същите машини. Такива има в Северна Македония и Украйна, посочи Стоянов, като съседната Северна Македония е държавата, чиито „Страйкър“ министерството иска да се обслужват в България.

Поддръжката е на три нива. Две от тях са във военните формирования, а за третото министерството се стреми също да остане в страната.

Стоянов нарече проекта „проект на забавената модернизация“. Идеята за нови бойни машини на пехотата е отпреди повече от 10 години. Пряко за модернизацията на армията са се занимавали през 2017 и 2018 г. два, а може би и три консултативни съвета. Стоянов беше служебен министър на отбраната през 2022 и 2023 г., когато проектът започна при служебното правителство. Договорът е подписан от следващия министър. По проекта са работили много правителства, според Стоянов.

„Причините са много, но не са в българската страна. Ние сме били коректни винаги“, каза министърът пред БНТ за забавянето. Според него проблемът е в отношенията между САЩ и производителя в Канада по време на сключването на договора. Стоянов смята, че изоставането постепенно се наваксва.

По думите на министъра договорите са типови: американската страна ги ползва и с други държави, например Словакия и Румъния, и отказва клаузи за неустойки при забавяне. България търси компенсации, които според него са „на добра воля“, но се получават. Те са резервни части и по-стари машини, предоставени предварително, на които сега се обучават българските военни.

Още 25 машини са готови, а доставките продължават.

„ТЕРЕМ-Холдинг“ сглобява машините по договор. Засега те пристигат в България, а след това в тях се монтират допълнително оборудване и въоръжение. От януари 2027 г. сглобяването ще бъде по-дълбоко. Натоварването расте постепенно, за да усвоят хората в „ТЕРЕМ“ нужните знания и умения. Според Стоянов в завода се справят чудесно и спазват срока.

„Между технологичните възможности на българската армия и на нашите съюзници има технологична пропаст“, каза министърът. Година, в която армията ще ги стигне, не може да се посочи. Процесът ще трае години, а целта е разликата постепенно да се намалява. Стъпки в тази посока според Стоянов са „Страйкър“, изтребителите F-16 и новият кораб, който се строи в България. В следващите проекти министерството ще търси как да подобри способностите на армията и да я доближи до съюзниците.

Военната инфраструктура е сред проблемите на министерството, каза Стоянов. Там са нужни много пари, заедно със средствата за модернизация и за личния състав.

До 2030 г. модернизацията ще се финансира основно чрез програмата SAFE. Тя дава допълнителен ресурс, уточни министърът, но държавата остава ангажирана да увеличава разходите за отбрана и през националния бюджет. НАТО изисква 20% от тях да са капиталови, а при България делът е около 34–35%.