Законопроект за дружественото право: модернизация и хармонизация

Законопроект за дружественото право: модернизация и хармонизация

Комисията по конституционни и правни въпроси прие на първо четене ключов законопроект, целящ модернизация и хармонизиране на българското дружествено право с европейските норми. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, е насочен към съществени изменения и допълнения в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Решението на комисията беше взето с преобладаващо мнозинство – 13 гласа „за“, при само двама „въздържал се“ и нито един глас „против“, което подчертава широката подкрепа за предлаганите промени.

Хармонизиране с Европейското право и укрепване на пазара

Основната цел на предложените изменения е да се транспонира Директива (ЕС) 2019/1151 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. Тази директива, която променя Директива (ЕС) 2017/1132, е фокусирана върху употребата на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право. Чрез приемането ѝ България ще постигне пълно съответствие на своето законодателство с европейската регулация, което е от съществено значение за интеграцията в единния пазар.

В мотивите към законопроекта се посочва, че тази стъпка е от изключителна важност за укрепването на вътрешния пазар и повишаването на финансовата стабилност в страната. Чрез осигуряване на по-висока степен на правна сигурност в икономическия, обществения и стопанския живот се цели да се повиши надеждността на търговския оборот. Очаква се това да стимулира инвестиционната активност, като привлече както местни, така и чуждестранни инвеститори, които ще разполагат с по-надеждна и прозрачна правна рамка за осъществяване на своите дейности в България.

Единен регистър на лицата, лишени от управленски права

Една от най-значимите промени, предвидени в законопроекта, е създаването на единен регистър на лицата, които са лишени от правото да изпълняват функции на управители или директори в търговски дружества. Този регистър ще се води от Агенцията по вписванията и ще съдържа обстоятелства относно физически лица, за които съществуват законови пречки да бъдат управители или членове на съвети на директори, надзорни или управителни съвети на капиталови търговски дружества.

В мотивите на законопроекта се подчертава, че наличието на тази информация на едно място ще гарантира незабавна и ефективна проверка. Това е особено важно в контекста на системата за взаимно свързване на регистрите, тъй като ще позволи на българските власти да отговарят бързо на запитвания от други държави членки относно това дали дадено лице има право да изпълнява управленски функции съгласно българското право. Тази прозрачност и бързина на обмена на информация са ключови за предотвратяване на злоупотреби и защита на търговския оборот в рамките на ЕС.

Допълнителни мерки за прозрачност и достъпност

Освен това, законопроектът предлага създаването на нов член 17а в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Чрез него се въвежда задължение за Агенцията по вписванията да осигурява техническа възможност за съхраняване на актовете и документите, налични в регистрите, в машинночетим формат. Този формат трябва да позволява пълнотекстово търсене, което ще улесни достъпа и обработката на информацията от заинтересованите страни.

• Предвижда се и издаването на нова наредба, която допълнително ще регламентира правилата за водене, съхраняване и достъп до новосъздадения регистър на лицата, лишени от управленски права.

Тези мерки са насочени към осигуряване на максимална прозрачност и правна сигурност, които са фундамент за стабилна икономическа среда и привличане на капитали.

Приемането на законопроекта на първо четене е важна стъпка към осъществяването на тези реформи, които са от съществено значение за съответствието на българската правна система с европейските стандарти и за стимулиране на икономическия растеж в страната.