Вятърна енергия България: Каварна - нов център

Каварна се превърна в епицентър на дискусиите за бъдещето на вятърната енергия в България. Работен семинар, озаглавен "20 години вятърна енергетика в България", събра експерти от Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) и Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА).

Събитието бе белязано от оптимизъм, подхранван от динамичното развитие на сектора.

Оптимизъм за вятърната енергия

Председателят на АПСТЕ, Никола Газдов, сподели обнадеждаваща информация по време на семинара. "Има нови проекти за вятърна енергия, които се развиват, а няколко са в относително напреднал стадий", заяви той, рисувайки картина на бързо развиваща се индустрия. Газдов подчерта, че настоящите мощности на вятърната енергия в страната достигат приблизително 700 мегавата. Това число, макар и значително, представлява едва част от потенциала, според него. Атмосферата в залата бе изпълнена с очакване за по-нататъшен ръст.

Интересът на българските компании към зелена енергия е недвусмислен, категоричен бе Газдов. "Няма индустриална компания в България, която да няма интерес да сключи договор за покупка на ток от вятъра", подчерта той. Това откровено изявление е силен сигнал за нарастващото търсене на възобновяеми енергийни източници на българския пазар.

Газдов отбеляза значителния скок в потенциала на вятърната енергия през последните 10-15 години. "Потенциалът за нови ветрови мощности в страната е много по-голям в сравнение с отпреди 10-15 години заради развитието на технологиите и възможностите на новите турбини", каза той, обяснявайки технологичния напредък като ключов фактор за експлоатацията на по-голям брой ветрови мощности.

Предизвикателства пред сектора

Въпреки оптимизма, Газдов посочи и съществуващи предизвикателства. Ограниченията, според него, вече са по-малко свързани с ветровия потенциал и по-скоро се дължат на административни процедури и дезинформация. Това заключение хвърля светлина върху необходимостта от по-ефективни регулаторни рамки и прозрачна комуникация, за да се максимизира потенциалът на българската вятърна енергия. Залата излъчваше смесено усещане – оптимизъм, преплитан с тревога за бюрократичните пречки пред устойчивото развитие на индустрията.