Най-малко 69 души загинаха, а стотици са ранени при сблъсъка на два влака край Урда в испанската провинция Толедо. Сред жертвите е машинистът на скоростния влак АВЕ Антонио Аседо, който по-рано е предупреждавал за лошите условия на труд и пропуските в безопасността по испанските железници.
Първите данни на правителството на Кастилия-Ла Манча в сряда бяха за най-малко 30 загинали, а по-късно броят им достигна 68.
Вижте също: Влакова катастрофа в Испания: 68 загинали, оцелели разказват за удара
Влаковете се удариха в 8.53 ч. местно време на 118-ия километър от скоростната линия Мадрид–Севиля. Скоростният влак АВЕ 2080 на Ренфе, тежък 450 тона, удари отзад спрелия влак 6076 на частния превозвач Ирио. И двата пътуваха към Севиля. Влакът на Ирио е Хитачи ETR 1000, ново производство, в движение от 2022 г.
В 8.30 ч. системата за сигнализация LZB се срина заради компютърна повреда по 63 км от линията. Тя е въведена през 1992 г. Шест влака спряха едновременно, сред тях двата, които по-късно се удариха.
Според източници, близки до Ирио, машинистката на влака, чието име не е обявено, два пъти рестартира LZB, като следваше указанията на диспечерите на Адиф. Всеки опит отне по 3-4 минути, общо около 8 минути. Електрониката отказа и връзката със системата за управление на движението не се възстанови.
Вътрешният протокол на Ирио изисква машинистът да докладва всеки проблем на оперативния център на компанията. След втория неуспешен опит машинистката се обади там и поиска помощ от поддръжката, за да задвижи влака. Тя беше на връзка и с Центъра за регулиране на движението на Адиф и съобщи, че влакът стои пред входния сигнал на гара Урда.
В 8.41 ч., 11 минути след срива, получи първото нареждане да продължи, директно от центъра на Адиф на мадридската гара Аточа. Отговори, че системата не реагира.
АВЕ се движеше на 25 км зад нея. Пътува 17 минути до удара в режим „редовно движение“, по нареждане на диспечера на Адиф и без препятствия по пътя. Скоростта на участъка е до 200 км/ч, а реалната скорост на АВЕ още не е официално установена. При 200 км/ч тежките композиции по испанските скоростни линии спират на около 4 км.
Ударът свари машинистката по време на разговор с техническата служба на Ирио. Няколко секунди след сблъсъка тя се обади отново, в шок, на контролния център на компанията и съобщи за мащаба на катастрофата. Жената е членка на синдиката Семаф, според който е „все още в дълбок шок, но с чиста съвест, защото знае, че е предприела всяка стъпка стриктно по правилата на службата“.
Аудиозаписите на разговорите са у превозвача. Заедно с данните от черната кутия те ще са основните доказателства в съдебното и техническото разследване.
Антонио Аседо беше на 36 години и караше влакове от 2012 г. Опита да спре, но време за спиране нямаше. До него в кабината седеше млад стажант, който също загина. Аседо беше и фотограф, член на политическата група „Испанска левица“. Оставя бременна съпруга.
Партийната му колежка, адвокатката Паула Фрага, разказа, че Аседо е бил силно разтревожен от видяното на работа, а на моменти и уплашен. Според нея той е бил сред първите, които са надигнали глас срещу по-ниските стандарти и тежките условия на труд, много преди катастрофата край Адамуз. При нея преди девет месеца загинаха 46 души и след нея Аседо е бил отчаян.
Фрага добави, че той често е казвал, че ако нещата не се променят из основи, всичко ще се повтори, а накрая за грешките на политиците ще обвинят работниците. Според нея това се случва сега.
Министърът на транспорта Оскар Пуенте бързо обвини дежурния контрольор в диспечерския център на Адиф на гара Аточа. Той каза, че сривовете на компютърните системи са нещо обичайно и че не технологията дава грешни нареждания. Министърът призна, че LZB е остаряла система, която чака подмяна.
Железопътният сектор от месеци предупреждаваше открито за сривовете. Генералният директор на Ирио Фабрицио Фавара заяви пред испанския Сенат 23 дни преди катастрофата, че когато сигналът във влака загуби връзка със сигнала на линията, композицията спира сама и остава блокирана. „Най-честият проблем, с който се сблъскваме, ако изключим извънредни обстоятелства като пожарите, е свързан именно със сигналната система LZB“, каза Фавара. Постоянните прекъсвания по линията Мадрид–Андалусия спират влаковете на Ирио и пречат движението да се възстанови нормално, добави той.
Испания отделя 16% от средствата за поддръжка и модернизация на влаковете. В Италия, Германия и Франция този дял е между 33 и 39%.
Катастрофата стана ден преди планираната 24-часова стачка на машинистите в Ренфе, организирана от най-големия железопътен синдикат в страната.
Коментари (0)
Все още няма коментари.