Международният валутен фонд понижи оценката си за растежа на българската икономика през 2026 г. и повиши тази за 2027 г. спрямо априлската си прогноза. Това е записано в октомврийското издание на доклада „Световни икономически перспективи“, който МВФ публикува днес.

За България фондът не съобщава конкретни стойности. Сравнението е с април, защото подробни прогнози за всички страни той прави два пъти в годината, през пролетта и есента, а в летните и зимните актуализации дава числа само за най-големите икономики.

Прогнозите за тази година са по-високи и за еврозоната, и за света. Според новия доклад еврозоната ще порасне с 1,1% през 2026 г. при 0,9% в юлската прогноза, а световната икономика с 3,1% при 3,0% през юли.

България е една от шестте държави от еврозоната без юлски оценки, за които прогнозата за 2026 г. е понижена спрямо април. Заедно с нея по-ниска оценка получават Австрия, Хърватия, Литва, Люксембург и Кипър. За 2027 г. оценката за България е вдигната, както и тази за Португалия, Гърция, Словения, Естония, Кипър и Малта.

Спрямо април по-висока е прогнозата за 2026 г. и за Португалия, Финландия, Словакия, Словения, Латвия, Естония и Малта, а за Белгия и Гърция тя е непроменена. За 2027 г. по-ниска е оценката за Австрия, Финландия, Хърватия, Литва, Люксембург и Латвия, а за Белгия и Словакия остава същата.

Сред големите икономики на еврозоната най-голяма е промяната за Германия: прогнозата за 2026 г. е вдигната от 0,7% през юли на 1,3%. Италия ще порасне с 0,8% вместо с 0,5%, Испания с 2,5% вместо с 2,1%, а Нидерландия с 1,5% вместо с 1,0%.

Франция и Ирландия са изключенията. За Франция фондът понижи прогнозата от 0,6% на 0,4%. За Ирландия очаква свиване на икономиката с 1,0%, а през юли оценяваше спад от 0,8%.

За 2027 г. общата прогноза за еврозоната остава 1,2%, както и през юли, но по страни има промени. Германия е с 1,1% вместо с 1,0%, Италия с 0,6% вместо с 0,5%, а прогнозата за Франция е понижена от 0,9% на 0,7%. Испания остава с 1,8%, Нидерландия с 1,3%, а за Ирландия фондът повиши оценката.

Прогнозите за инфлацията в еврозоната са вдигнати за 2026 и 2027 г. Цените ще растат средно с 3,1% през 2026 г. при 2,9% в юлската оценка, а през 2027 г. с 2,8% при 2,3% досега. Стоките и услугите ще поскъпват по-бързо, отколкото се очакваше през юли.

Базисната инфлация, в която не влизат най-резките колебания на цените, според МВФ ще се върне около 2% едва към средата на 2028 г.

Очакваната безработица в еврозоната е 6,3% за 2026 г. и толкова за 2027 г. Излишъкът по текущата сметка, тоест разликата в полза на еврозоната в сделките ѝ с останалия свят, ще е 1,2% от брутния вътрешен продукт през 2026 г. и 1,3% през 2027 г.

Според фонда растежа в еврозоната спъват скъпата енергия и ниското доверие на потребителите. От бума на инвестициите в изкуствен интелект тя печели по-малко от САЩ и част от Азия.

МВФ залага в прогнозите си цените по сделките за бъдещи доставки, т. нар. фючърси. По тези изчисления средната цена на барел петрол ще е 95,74 долара през 2026 г. при 89,27 долара в юлската прогноза.

През 2025 г. средната цена беше 67,74 долара за барел, така че през 2026 г. петролът ще струва с над 41% повече. За 2027 г. фондът очаква средно 87,39 долара за барел, докато през юли залагаше 78,70 долара.

Скъпите енергия и храни вдигат инфлацията и в света. За 2026 г. фондът запази юлската си прогноза от 4,7%, а за 2027 г. я повиши от 3,9% на 4,1%. През 2025 г. световната инфлация беше 4,1%.

Световната икономика порасна с 3,5% през 2025 г., а за 2027 г. фондът очаква 3,4%, колкото и в юлската актуализация.

Според МВФ зад устойчивостта на световната икономика се крият все по-дълбоки различия между държавите, а растежът се крепи на все по-тясна основа. Около 32 икономики дават 95% от световния растеж, при 54 в априлската прогноза. Оценките са понижени за близо 47% от държавите.

Растежът е съсредоточен в страните, които са по-слабо ударени от енергийния шок, и в тези, които печелят от инвестициите в изкуствен интелект.

Сред тях са САЩ: за 2026 г. прогнозата на МВФ остава 2,3%, а за 2027 г. е вдигната от 2,2% през юли на 2,3%.

Опора на американската икономика са стабилното потребление на домакинствата, политиката на държавата по харчовете и данъците, благоприятните финансови условия, инвестициите в технологии и по-високата производителност. САЩ са нетен износител на енергия, тоест продават повече, отколкото купуват, затова войната в Близкия изток ги засяга пряко по-слабо.

Фондът понижи прогнозите за Китай с по 0,1 процентни пункта спрямо юли. Китайската икономика ще порасне с 4,5% през 2026 г. и с 4,0% през 2027 г. Растежа ѝ ограничават по-скъпият петрол, дългата несигурност и структурните проблеми, сред които са недвижимите имоти. Според МВФ държавната помощ би трябвало да спре по-рязко забавяне.

Индия е сред големите икономики, които растат най-бързо. По финансова година МВФ очаква растеж от 7,0% както през 2026, така и през 2027 г. Това е с 0,6 пункта над юлската оценка за първата година и с 0,3 пункта за втората. По календарна година растежът ще е 7,4% през 2026 г. и 7,0% през 2027 г. Двигатели са стабилното вътрешно търсене и силните услуги.

Япония ще порасне с 0,7% и през двете години. За 2026 г. това е с 0,1 пункта повече от юлската оценка, а за 2027 г. прогнозата е същата. Според фонда подкрепата от държавния бюджет отчасти смекчава по-скъпата енергия. Догодина ефектът от енергийния шок се очаква да намалее, а паричната политика постепенно да се нормализира.

Русия ще порасне с 0,9% през 2026 г. и толкова през 2027 г., а прогнозите и за двете години са понижени с по 0,2 пункта спрямо юли. По-скъпите суровини помагат на руската икономика, но по-слабият износ на петрол заради щети по енергийната инфраструктура ограничава ефекта.

За Украйна фондът няма юлска оценка и сравнява с април. Очаква растеж от 1,0% през 2026 г. при 2,0% в априлската прогноза, а за 2027 г. оставя очакванията на 3,5%.

Средногодишната инфлация в Украйна ще е 8,9% през 2026 г. и 8,7% през 2027 г. Безработицата ще бъде 10,2% през 2026 г. и ще нарасне до 11,3% през 2027 г. Дефицитът по текущата сметка ще е 11,0% от брутния вътрешен продукт тази година и 4,7% догодина.

Според МВФ най-тежко е засегнат Близкият изток. Фондът очаква икономиките на Близкия изток и Централна Азия да се свият с 0,3% през 2026 г., докато през юли прогнозата беше за растеж от 0,7%. За 2027 г. залага растеж от 6,3% при 6,5% през юли, като очаква производството, износът и логистиката да се възстановят.

За Саудитска Арабия фондът очаква през 2026 г. свиване с 3,3%, а през юли прогнозираше растеж от 1,7%. За 2027 г. оценката за растежа е вдигната от 5,5% на 7,9%.

Бахрейн, Ирак, Кувейт и Катар вероятно ще отчетат двуцифрени спадове тази година. Догодина фондът очаква двуцифрено възстановяване, ако износът на енергия и транспортът се нормализират.

МВФ определя инвестициите в изкуствен интелект като един от главните източници на устойчивост на световната икономика. Разходите за чипове, центрове за данни, облачна инфраструктура, ток, мрежи, охлаждане и специални сгради вдигат търсенето и инвестициите още преди очакваният ръст на производителността да се е проявил напълно.

Според доклада ползите от бума са силно концентрирани. На САЩ и Китай се падат над 75% от нетния внос на изчислителна техника за изкуствен интелект и 57% от новите центрове за данни, построени след 2024 г. Тайван и Южна Корея държат 62% от нетната търговия с техника за изчисления с изкуствен интелект.