Заплатите в бюджетния сектор и извън него трябва да се вдигнат с поне 10%, настоя КНСБ. По наблюденията на синдиката инфлацията вече е близо 9%. Искането изложи президентът на КНСБ Пламен Димитров пред регионалния съвет на синдикалните организации в област Стара Загора.

Синдикатът приема част от мерките за приходи в проектобюджета за 2027 г., предложени от Министерството на финансите. Спорът е за ръста на заплатите.

„Цените във всички измерения, които наблюдаваме, вървят към двуцифрена инфлация и двуцифрено намаляване на покупателната способност“, каза Димитров пред БНР. Той очаква до края на годината инфлацията да стигне 10% или повече. Според него заплатите трябва да я компенсират, за да не продължи обедняването на хората.

От 16 месеца синдикатът проследява цените на около 200 стоки и услуги, между които бензин А95. Данните идват от 600 търговски обекта в 81 общини, където ги записват регионалните експерти на КНСБ.

Бюджетният план, внесен в Брюксел на 15 октомври, предвижда около 2 млрд. евро допълнителни приходи, основно от банки, застрахователи, фирми за бързи кредити, мобилни оператори и обменни бюра. Към 800 млн. евро от тях се очакват от еднократен данък върху свръхпечалбите.

Според Димитров регламент на ЕС от 2022 г. дава право на страните членки еднократно да обложат свръхпечалбата. По регламента нормалната печалба е 20%, а над тези 20% планът налага данък от 33%.

КНСБ подкрепя този данък и останалите данъчни промени, но не и облагането на ваучерите за храна със 7%. Синдикатът одобрява и по-високите минимални осигурителни доходи, вързани с ръста на минималната заплата. Според него държавата има още резерви в облагането на хазарта.

„При бюджет с разходна част около 60 млрд. евро трудно можем да приемем, че не могат да бъдат намерени 250 млн. евро“, каза Димитров пред БНР. Толкова според сметките на КНСБ струва исканото увеличение, което той определи като напълно постижимо и финансово обосновано.

Общо писмо до правителството заради високите цени на тока изпратиха КНСБ, КТ „Подкрепа“, БСК, АИКБ и КРИБ. Петте организации искат държавата да промени начина, по който подпомага небитовите потребители, за да стигат компенсациите до бизнеса навреме.

Според Димитров високите цени на тока са от полза за част от енергийния сектор, но вредят на индустрията, бизнеса и небитовите потребители. Натискът на свободния пазар се усеща и в културата, образованието, читалищата и други организации, които не произвеждат ток.

По темата за енергийната политика на ЕС КНСБ иска България да преговаря активно за съществена промяна на европейската схема за търговия с емисии, включително на начина, по който се определя цената на квотите. Синдикатът настоява за специални механизми и дерогации за въглищните мощности. Иска още защита на правото на страната да ползва собствените си енергийни ресурси. Настоява и за дипломатически консултации с други страни членки за обща позиция в защита на енергийната сигурност. Димитров каза, че България трябва да защити националните си енергийни мощности в европейската политика, а КНСБ отдавна иска активна позиция на страната за въглеродните механизми.

Синдикатите водят тежки преговори за заплатите в държавните предприятия, включително в енергетиката и транспорта.

Организациите искат спешна среща с премиера още тази седмица. Според Димитров той е реагирал първоначално положително. Срещата с представители на бизнеса и на двата синдиката, КНСБ и КТ „Подкрепа“, се очаква до края на седмицата.