Радан Кънев, лидер на „Демократи за силна България“ (ДСБ) и евродепутат, внесе въпрос до Европейската комисия (ЕК) за вноските във втория пенсионен стълб. От партията съобщиха, че той пита дали кабинетът „Радев“ е предложил част от парите по личните партиди да бъдат пренасочени към Националния осигурителен институт (НОИ).

Темата стана публична във вторник. Тогава председателят на бюджетната комисия Константин Проданов заяви, че не е чувал за такъв план, а опозицията твърдеше, че властта готви частична национализация на стълба, за да покрие бюджетния дефицит.

Началото на историята: Проданов не е чувал за план държавата да вземе част от втория пенсионен стълб

Поводът за въпроса е огласена информация, според която вноската би могла да се намали наполовина, от 5% на 2,5%, а останалите 2,5 процентни пункта да отидат в НОИ.

Според въпроса премиерът Румен Радев и вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев публично отричат такава реформа да се подготвя. Кънев иска да се установи дали ЕК е получила подобно предложение заедно с бюджетния план на България за 2027 г.

Евродепутатът пита още дали кабинетът или Министерството на финансите са уведомявали комисията за такова намерение и какви мерки са предвиждали. Интересува го и дали ЕК е оценила ефекта им върху бюджета, бъдещите пенсии и устойчивостта на пенсионната система. Накрая пита дали темата е била обсъждана с представители на ЕК по време на Европейския съвет на 15–16 октомври 2026 г. или в съпътстващи разговори.

„Демократична България“ призова в сряда, 4 ноември, премиера и финансовия министър да се извинят, защото според коалицията са излъгали гражданите за втория стълб. Пред журналисти в кулоарите на парламента Ивайло Мирчев и Божидар Божанов показаха кореспонденция от дискусиите между ЕК и българската страна за вноските по втория стълб.

ДСБ очаква от правителството ясно обяснение какво ще стане с личните пенсионни вноски и какви са гаранциите за бюджетна дисциплина. Според партията промяната би свила бъдещите постъпления по личните партиди, за да се плащат текущите разходи на държавното обществено осигуряване. От ДСБ смятат, че сегашните финансови трудности не оправдават решения, които прехвърлят тежестта върху бъдещите пенсионери и данъкоплатци.

Преди това партията се е противопоставила на предложението да отпаднат националните ограничения за структурния дефицит в Закона за публичните финанси. Според ДСБ отказът от тях без равностойни гаранции носи риск от трайни дефицити, растящ държавен дълг и по-скъпо обслужване на дълга.