Кабинетът обмисля прогресивен данък върху жилищата и по-голяма данъчна децентрализация

Правителството подготвя промени в начина, по който се облагат жилищните имоти, като обмисля въвеждането на прогресивен данък според броя на притежаваните жилища. Според премиера Румен Радев сегашните данъчни оценки на имотите са "безвъзвратно остарели" и се налага модернизиране както на оценките, така и на модела на облагане.

Идеята е собствениците на повече от едно жилище да плащат по-висока ставка. За да бъде реализирана подобна реформа, е необходимо да се осигури свързаност между информационните регистри на различните общини, така че да е ясно с колко имота разполага всяко лице на национално ниво.

Премиерът представи визията си по време на среща с Националното сдружение на общините в България, организирана по повод 30-годишнината от създаването на сдружението. Той пое ангажимент кабинетът да работи и по въпроса за бъдеща децентрализация на част от данъците в полза на местната власт.

"Трябва да мислим как да облагаме прогресивно броя на жилищата. Първото основно жилище трябва да бъде на една стойност, но следващите могат да бъдат на повишаваща се скала", даде пример Радев. Той уточни, че работата в тази посока вече е започнала, но реалното ѝ прилагане е невъзможно без свързване на данъчните системи на отделните общини.

Премиерът предупреди и за потенциалните рискове. "Ще ви помогнем, за да може да се разгърне това прогресивно облагане на брой жилища. Но трябва да бъдем внимателни, защото това може да доведе до вдигане на наемите", каза Радев, посочвайки, че натоварването на собствениците на повече имоти може да бъде прехвърлено върху наемателите.

В момента жилищните имоти се облагат с данък върху определената им данъчна оценка, като общините имат широка свобода да определят ставката – в диапазона от 0,1 до 4,5 на 1000 върху оценката. Данъкът за основното жилище е намален с 50%, но за останалите имоти такова облекчение няма. Не съществува и прогресивна скала нито според броя, нито според стойността на притежаваните жилища.

Не е ясно какъв би бил точният финансов ефект от въвеждане на прогресивно облагане, но премиерът посочи, че подобни модели съществуват в редица европейски държави, където се отчита общата стойност на имуществото на гражданите. В същото време беше подчертан и проблемът с контрола върху отстъпката за първо жилище – в момента тя се ползва основно на база декларация от собственика, без да има пълна връзка между системите на общините.

На този етап идеята не е детайлизирана и остава неясно дали и как би се приложила спрямо жилищните имоти, притежавани от фирми. Поставят се и допълнителни въпроси – например как ще се отчитат идеални части, съсобственост и по-сложни форми на притежание, които могат да затруднят прилагането на прогресивната скала.

Подобна концепция за по-високо облагане на жилища, купувани с инвестиционна цел от физически лица, вече беше лансирана в началото на мандата на столичния кмет Васил Терзиев. Тогава идеята бе да се разграничи основното жилище от имотите, предназначени за отдаване под наем или препродажба. Въпреки това инициативата не успя да се реализира и остана на ниво предложение.

Паралелно с обсъждането на промените в имотния данък правителството разглежда и възможности за по-дълбока фискална децентрализация. В момента данък общ доход, корпоративният данък и косвените данъци постъпват изцяло в централния бюджет. През годините нееднократно е обсъждано част от подоходния и корпоративния данък да се връщат в общините, където са генерирани.

Радев не навлезе в конкретика относно сегашните варианти, но очерта общата посока. "Такава децентрализация ще засили усещането за собственост на гражданите върху парите, които внасят в хазната, и ще повиши гражданското участие. Тя ще стимулира и общините да търсят повече инвестиции и да са по-активни", коментира премиерът.

В същото време той предупреди, че едностранната децентрализация може да задълбочи различията между богатите и бедните общини. Затова, по думите му, трябва да се изработи "справедлив механизъм за изравнителни субсидии", който да предотврати прекомерно разширяване на "ножицата" между отделните региони.

Искането за повече финансови правомощия и дял от данъчните приходи е сред дългогодишните приоритети на местната власт. Обещания в тази посока многократно са давани от различни правителства, но реални и устойчиви решения до момента липсват. Настоящата инициатива поставя отново на дневен ред въпроса докъде може да стигне фискалната децентрализация, без да бъде нарушен балансът в публичните финанси.