Преди президентските избори на 25 октомври проучване на „Галъп Интернешънъл Болкан“ поставя начело Илияна Йотова и Кирил Вълчев с 44,9% от решилите да гласуват. Андрей Гюров и Георги Кандев са втори с 24,8%. Според агенцията най-вероятно именно те двамата ще стигнат до балотаж.

На трето място са Костадин Костадинов и Петър Волгин с 10,9%. Следват Иван Христанов и Стоянка Черкезова с 4,1%, Радостин Василев и Красимир Манов с 2,6% и Николай Ненчев и Цвета Кирилова с 2,1%. Ивайло Симеонов и Косьо Стойчев имат 1,7%, а Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева 1,6%.

Според агенцията на урните ще отидат между 2,3 млн. и 2,4 млн. души, или около 36%, което е по-малко, отколкото на последните парламентарни избори. Голямата разлика между първите две двойки и останалите, заедно с ниската активност, правят този балотаж най-вероятен.

ГЕРБ и ДПС нямат свои кандидати и са заявили, че не участват в надпреварата. Повече от половината от симпатизантите им по-скоро няма да гласуват. Според „Галъп“ те са голям резерв при ниска активност и ако се мобилизират на втория тур, могат да променят съотношението и крайния резултат.

Анализаторите на агенцията не очакват първият тур механично да предопредели втория. Според тях ще имат значение поведението на избирателите на отпадналите кандидати, мобилизацията на партийните ядра, които са извън първия тур, и дали финалистите ще привлекат колебаещите се и периферните гласове.

От твърдо решилите 52,8% са избрали още преди кампанията за кого да гласуват и определят вота си като „традиционен“. Според „Галъп“ това говори за стабилни и лоялни ядра около силите зад водещите кандидати. Агенцията смята, че такъв вот почти не се влияе от скандали, компромати и медийни конфликти по време на кампанията и дава базова стабилност на кандидатите на големите формации.

Всеки трети, или 34,7%, решава окончателно по време на кампанията. Други 12,5% се определят в самия край: 9,8% в последните дни и 2,7% в изборния ден. Според „Галъп“ тези късно решили не могат сами да обърнат подредбата, но при ниска активност могат да повлияят. Агенцията смята, че кампанията реално променя нагласите и мобилизацията. Позициите на лидерите изглеждат стабилни, но разликите могат да се променят, най-вече в средата на класацията.

За 38,9% от хората при избора решава личността на кандидата, а не партията зад него, а за 24,4% кои партии подкрепят кандидатурата. Според агенцията партийната подкрепа тежи най-много при твърдите партийни ядра. Позициите по външната политика и геополитическата ориентация на страната определят избора на 15,6%, а цялостната предизборна програма на 10,1%. „Галъп“ обяснява по-голямата тежест на външната политика с това, че „президентската надпревара се възприема от значителна част от обществото не само през призмата на вътрешнополитическите теми, но и като избор за международното позициониране на България“.

Проведени са 987 интервюта „лице в лице“ с таблети между 26 септември и 6 октомври. Извадката е национално представителна за пълнолетните български граждани. „Галъп Интернешънъл Болкан“ е платила проучването със собствени средства, като то е част от независимата изследователска програма на агенцията.