Форум в Унгария: Образование, Земеделие и Туризъм между България и Унгария

В град Кечкемет, Унгария, се проведе форум, фокусиран върху потенциала за сътрудничество между България и Унгария във висшето образование, земеделието и туризма. Събитието, което е част от инициативата "Дни на България в Кечкемет, Унгария", събра представители на академичните среди, бизнеса и местната власт, за да обсъдят начините за укрепване на двустранните връзки в ключови сектори. Утре предстои да бъде проведен и бизнес форумът "Икономика и индустрия".

Събитията се провеждат в хибриден формат и са организирани съвместно от регионалната Търговско-промишлена камара на окръг Бач-Кишкун, университета "Джон фон Нойман" в Кечкемет и с подкрепата на д-р Йордан Бочков, почетен консул на България в Унгария.

Заместник-министърът на образованието акад. Николай Витанов, който взе участие във форума онлайн, подчерта, че взаимодействието между висшето образование, земеделието и туризма може да превърне отделните региони в живи лаборатории за устойчиво развитие. Според него, това би дало възможност на младите хора да прилагат наученото в реалния живот, в сферите на модерното земеделие, агротехнологиите, еко, кулинарния и културния туризъм. Той отбеляза, че България притежава изключително богат природен и културен потенциал, а университетите имат значителен научен и образователен капацитет. Съчетаването на тези ресурси чрез партньорство и ясно определена визия може да доведе до създаването на иновативни модели за регионално развитие, които да стимулират реализацията на младите хора и да привличат инвестиции.

Заместник-министърът посочи още, че висшето образование е ключов двигател на знанието и иновациите, а земеделието и туризмът са сред най-важните сектори за икономиката в международен план. Въпреки техния огромен потенциал за развитие, те изискват нови подходи, дигитални решения и добре обучени кадри, способни да отговорят на съвременните предизвикателства.

Акад. Николай Витанов подчерта, че сътрудничеството между университетите, научните институти, бизнеса и местните общности е от решаващо значение за постигане на успех. Чрез обмяна на знания, иновации и добри практики, могат да бъдат изградени модерни, конкурентоспособни и устойчиви земеделие и туризъм, в съответствие с европейските и световните тенденции.

Той увери участниците във форума, че Министерството на образованието и науката на България ще продължи да подкрепя инициативите, които насърчават иновациите, практическата подготовка на студентите и връзката между академичните среди и бизнеса.

Д-р Тамаш Фюлоп, ректор на университета "Джон фон Нойман", определи форума като исторически момент, който открива нова ера във връзките между висшите учебни заведения на двете страни. Според него, разширяването на шенгенските граници не означава само географска близост, но и духовна близост. Академичното знание, иновационните резултати и научното сътрудничество могат да се развиват по-ефективно между двете страни. Д-р Фюлоп подчерта важността на изследванията в земеделието, свързани с промяната на климата, като ключов фактор за съвместната работа между български и унгарски учени, особено в областта на изследването на растенията и хранително-вкусовата промишленост. Той също така съобщи, че вчера е бил подписан Договор за сътрудничество между Българския съвет на ректорите и Унгарската конференция на ректорите, който отваря нови възможности за развитие на висшето образование.

В университета "Джон фон Нойман" непрекъснато се разширяват обученията на английски език, заяви д-р Тамаш Фюлоп, допълвайки, че висшето училище очаква студенти от България. Той добави, че ще бъдат насърчавани и преподавателите, и стипендиантите да посещават България.

Проф. д-р Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите в България, подчерта, че подписаният договор създава предпоставки за развитие на отношенията между българските и унгарските университети. Тя отбеляза, че както в България, така и в Унгария, университетите се опитват да въвеждат иновации в учебния процес и да създават програми на различни езици, включително на английски, предлагайки образователните си продукти на глобалния пазар. Конкуренцията на световния образователен пазар за привличане на студенти е предизвикателство, с което университетите трябва да се справят, за да се развиват успешно в бъдещето.

Проф. Темелкова посочи, че двете държави, които са част от шенгенското пространство, имат еднакви предизвикателства в икономически и обществен план. Поради това тя подчерта необходимостта университетите да работят съвместно, особено в създаването на съвместни образователни продукти и размяната на студенти и преподаватели. Тя изрази желание следващ подобен форум да бъде организиран в София, с домакинството на Българския съвет на ректорите.

По време на форума стана ясно, че в Унгария има 63 университета и висши учебни заведения, които са държавни, частни, църковни или управлявани от фондации за обществен интерес. Унгария е с население от 10 милиона души, а броят на студентите достига 300 000.

Д-р Йордан Бочков, почетен консул на България в Унгария, подчерта, че събитието е крачка към по-тясното сътрудничество между България и Унгария във висшето образование, туризма и икономиката. Той изрази увереност, че чрез открито общуване и съвместни инициативи ще продължат да укрепват икономическите връзки между двете страни.

Проф. Димитър Греков от Националната агенция по оценяване и акредитация, бивш министър на земеделието и бивш ректор на Аграрния университет в Пловдив, представи дейността на висшето училище и се фокусира върху развитието на земеделието в България. Той отбеляза, че през настоящия месец се честват 80 години агрономическо образование в България, през които са обучени 30 000 студенти, от които над 5 000 са били чуждестранни, включително от Унгария. По отношение на земеделието той посочи, че България разполага с близо 111 милиона декара площ, от които 35 милиона са земеделска земя, което позволява развитието на земеделието във всички отрасли. Горските площи заемат около 41 милиона декара, като заедно със специфичната горска и планинска структура, позволяват развитието на туризма. Според него България винаги е била и ще бъде земеделска страна със силно развит аграрен сектор и нарастващ туризъм. Проф. Греков също така се спря и върху традициите, пренесени от българските градинари в Унгария.

Проф. Греков подчерта, че липсата на райониране и отглеждане на земеделските култури е едно от големите неразбирания на Европейския съюз. Той посочи, че районирането в рамките на Общата селскостопанска политика трябва да бъде задължително поради различните климатични условия.

Сред проблемите пред българското земеделие той открои вноса на евтина продукция от Европейския съюз и от трети страни, както и липсата на сдружения за производство и реализация на продукцията. Приоритетите, по които трябва да се работи, включват възраждането на типичните български производства - лозарство, овощарство, производство на зеленчуци, животновъдство, етерично-маслени култури, биологично земеделие, увеличаване на поливното земеделие, бубарство, рибовъдство и зайцевъдство.

Кметът на Самоков Ангел Джоргов представи възможностите за туризъм в общината и съобщи за предстоящо партньорство между общините Самоков и Кечкемет. Той подчерта, че туризмът, който се развива целогодишно, е основен фактор за местната икономика. Джоргов акцентира върху развитието на спортния туризъм, като отбеляза наличието на две модерни спортни зали в Самоков. До края на годината предстои да бъде завършена нова писта, която ще отговаря на стандартите на Формула 3. Кметът посочи, че през последните години се наблюдава ръст на туристите в общината. През 2024 г. ръстът е с 10 процента спрямо 2023 г., а към 30 септември се отчита допълнителен ръст от 6 процента спрямо предходната година. Общината разполага с 15 000 легла в местата за настаняване, като над 10 000 от тях са в к.к. "Боровец". През 2024 г. съотношението между българските и чуждестранните туристи е 70 към 30 процента. Броят на туристите от Унгария за миналата година е бил 382 души, съобщи още Джоргов.